Два дни невиждан български щурм по пазарите в Одрин, събират лирите в кофи (Снимки)
- Нашенци буквално грабят и носят с чували, висят по 3 часа на границата
- 5 големи кори за баница - 2,60 лв., дънки за 15 лева, паламуд - 5,20 лв.
Само да не си объркаме локумите, призовава мъж, докато чака автобусът да мине митницата
Такова нашествие не помним! Това признаха пред “24 часа” гранични полицаи на Капитан Андреево, които не смогваха да обслужват българите, тръгнали към Одрин на пазар тази събота и неделя.
Коли от всички краища на страната, наредени в 6 колони, пъплеха едва-едва. Три часа бяха нужни, за да се мине през граничния контрол от българска и турска страна. В двата почивни дни там наистина беше стълпотворение от автомобили. Денонощно.
И има за какво! Дънки за 15 лева, дебело зимно яке за 45, спален комплект памучни чаршафи за 35, дамски чанти по 5-6 лева, лимони за 65 ст., килограм качествено масло за 10 лева и литър дизел -1,60 лв. Бусове с надпис “Мебели по поръчка” също отиваха да вземат стока и да я карат до клиенти у нас.
“Ако трябва, тук ще спим, но ще влезем. Не е за изпускане. Турската лира е 13 стотинки. По пазарите е безбожна евтиния”, коментираха българки, докато чакаха още на границата.
“Ама тук е половин България”, шегуваше се шофьор, натоварил в колата цялото семейство. “Отиваме да се облечем от глава до пети за без пари”, каза той. И допълни, че за одринската евтиния се носело навсякъде из страната ни.
Още на една от последните бензиностанции преди границата с Турция пловдивска фамилия оживено даваше насоки на други, тръгнали за първи път на алъш-вериш.
“Задължително да идете на Синия пазар! Там е от пиле мляко, а цените са смешни”, наставляваше жената.
“За колко време отивате”, попита тя “новобранците”.
“Само за днес”, отвърнаха те.
“Ооо, няма да ви стигне времето! Ние много често ходим и задължително нощуваме, за да можем спокойно да си напазаруваме. Добре е да оставите колата на паркинг и да посетите двата мола”, продължи с напътствията пловдивчанката.
Висенето на границата е наистина изпитание. Но щом бъде преодолян и последният контрол от турска страна, нашенци настъпват газта и по най-бързия начин се озовават в Одрин.
Часът е вече 12 на обяд, а някои са тръгнали призори. Други вече са с няколко обиколки напред.
Българки, нарамили чували с покупки, едва ги носеха към колите, за да се върнат и отново и отново да купуват каквото им видят очите. Всичките ни сънародници са много любезни на турска земя. Ако непознат ги заговори на български, веднага се спират, упътват, консултират.
“О, тук сте много далеч от Синия пазар. Ние сме с автобус. Най-напред минахме оттам, а сега донапълнихме саковете с покупки от центъра”, обясниха две българки на средна възраст и поеха с чувалите към рейса.
Някои от шофьорите на автобуси, които возят организирани групи, се мръщят. “Стига толкова! В багажниците на рейсовете вече няма място игла къде да сложиш. Грабите като за последно”, отправяха укор те към ненаситните екскурзиантки. Те пък им отвръщаха с майтапи и закачки.
Рекордното обезценяване на турската лира е
радост за
българите,
тръгнали на
покупки, но е
трагедия за
местните
Мнозина не крият страховете си, че парите им се топят с дни. Въпреки угрижеността, изписана на лицата им, търговците са вежливи и любезни с българите. Готови са да угодят на всеки каприз само и само да им купиш от стоката.
В покрития пазар в центъра на Одрин, известен като мини-Капълъ чарши, напористи нашенки искаха в един от магазините да им направят чудодейни мехлеми. Чули, че мазилата, взети оттук, изпъвали бръчките и освежавали кожата на лицето.
“Ама, моля ви, направете ми от този крем”, настояваше една от българките. Продавачката се чудеше как да ѝ угоди. Повечето търговци говорят български и гръцки заради нашествието на клиенти от двете съседни държави. За гърците покупките в Одрин са направо без пари спрямо еврото.
“Искам анцуг, но черен”, напираше жена от Сливен. Продавачът я обърка, че е гъркиня, и ѝ отвърна:
“Хорис мавро”
(няма черен - б.а.)
“Какво, какво ми каза”, продължи да пита тя.
В магазин за спално бельо и хавлии бе истинско женско стълпотворение. Група от 10-ина нашенки прерови всички опаковки. Комплектът струваше само 35 лева. Разправяха си една на друга, че у нас същият артикул е поне на двойна цена.
“Искам с по-синя разцветка за спалнята на сина ми”, настояваше клиентка. Човекът преобърна всички опаковки, за да ѝ намери.
“Леле, откъде го взехте този хляб”, обърна се друга, виждайки, че сънароднички носят топли самуни. “На две преки оттук има фурна”, обясниха набързо те. И онези награбиха пакетите с чаршафите и хукнаха към пекарната.
На път за там обаче попаднаха на рибен пазар.
“Боже, наредени са като за изложба”, гледаха те едрите лавраци, ципури, паламуди, скумрии. Продавачите не смогваха. Който си вземе, му я чистят на място като бонус.
“О, не, ще си взема пресен паламуд и ще си го осоля”, рече едната, която забрави за хляба. Колко струва ей оня, посочи с пръст към продавача. 40 лири бройката (5,20 лв. - б.а.), отвърна той.
Напливът от клиенти на рибния пазар бе толкова голям, че
търговците
събираха парите
в пластмасова
кофа
На метри от рибите се виеше друга опашка. Тя е за пресни кори за баница - един от хитовете при покупките на българите.
Интересът е толкова голям, че туркините не смогваха да месят и да точат. Разграбваха ги светкавично.
“Следващите ще излязат след 20 минути”, обясни продавачката. “Искам пет пакета”, рече руса жена от Ловеч и веднага плати, за да е сигурна, че ще получи стоката. Пакетът съдържа 5 големи кръгли кори и струва 20 лири - 2,60 лв. В това време на опашката се обменяха рецепти.
“За тези кори не са нужни яйца. Намазват се обилно с масло, поръсват се със сирене, навиват се на руло и се пекат 35-40 минути. После се напръсква леко с вода и се завива да отдъхне. Става крехка и мека като памуче”, обясни една от клиентките.
“На колко градуса се пече баницата?”, пита друга. “Зависи от фурната”, отвърна жената от Ловеч. Последваха рецепти за баница със спанак, с праз и с какво ли не.
Въпросните кори обаче не траят дълго и трябва до седмица да се оползотворят, защото не са сушени. “Ооо, нищо подобно! Разпределям си ги в пакети и ги пъхам във фризера. След това вадя, размразяват се и все едно сега са точени”, обади се трета. За Коледа от тях щяла да прави баница и тиквеник.
Часът е 19, а в моловете на Одрин потокът от българи не спира. Якета, шуби, блузи - купуваха се на килограм.
“Ей този балтон е 54 лева, а у нас ще е минимум 120. Веднага го вземам”, рече мъж, докато мереше. “Бързо ела, ела”, привика го жена му на щанда с блузи и му връчи да мери. Бройката струваше 8 лева.
Тези, дето бързаха да се прибират обратно, се понесоха към колите. А други поеха към ресторантите.
“За довечера запазете за 20 души. И задължително тава джигер”, поръча още по обяд екскурзоводка. “Няма проблем. На два етажа сме, места има”, отвърна съдържателят, докато сипваше агнешки кебап, нахут, леща.
Обилен и вкусен
обяд за двама
излиза 110 лири -
около 14-15 лева
“В Одрин се ходи за продължително пазаруване, а не за ден. Трябва да си вземеш толкова неща, че да ти стигнат за месец”, обясниха продавачки от хранителен магазин в близкия Свиленград. Хората от там всичко си набавяли от Одрин - строителни материали, мебели, провизии, лекарства.
Минаването през границата в събота вечер към България също се оказа изтощително. Колони от автобуси с екскурзианти висяха с часове.
“Само да не си объркаме локумите, като пристигнем сънени призори”, майтапеше се мъж. Багажниците над седалките в рейса едва удържаха покупките.