Ето какви тайни крие красивата сграда на БНБ в центъра на Пловдив (снимки)
Подземия с огромни метални врати, които едва се отварят. Зад тях се откриват помещения със сводове, наричани пруски колони, иззидани от четвъртити каменни блокове, таваните са споени с тухли и метални релси.
"Тук е бил складиран паричният ресурс на Южна България. А на тези метални рафтове са били нареждани кюлчетата със злато", разказа кметът Здравко Димитров.
Той отвори красивата сграда на ул. "Райко Даскалов", която от 2013 г. е дарена на община Пловдив. От години тя е празна и всички ценни мебели са покрити с дебел прах. Стълбищата са мраморни, а металните парапети по тях са декорирани. "Наподобяват тези в община Пловдив", констатира Димитров.
Бившата сграда на БНБ е проектирана от швейцарския архитект Яков Майер през 1905 г. Пусната е в експлоатация четири години по-късно. И оттогава не е сменяла предназначението си.
На партера е разположен някогашният паричен салон с гишета. От таваните висят 16 тежки полилея, всеки един с по 10 лампи, оформени като чаши. Масивни дървени маси, шкафове и метални каси не са помръднати. В някои от чекмеджетата още стоят старите ленти за сметачните машини. Старинен часовник, "облечен" в дървен обков със "замръзнали" стрелки, се извисява над входа на салона.
Една от касите е толкова тежка, че не е местена и сантиметър, откакто е поставена през 1909 г. "С такова желязо са правени танковете", констатира кметът. И опита да отвори вратата. Според него толкова е тежка, че жена не може да го направи, защото се изисква голяма сила. Произведена е от немската фирма "Панцер". "Не се знае колко тона тежи. Само кран може да я премести", коментира още Зико.
От паричния салон по стръмни стълби се слиза в подземието, където са разположени три огромни трезора. Това всъщност е едно от най-любопитните места на сградата. "Тази огромна и тежка врата не е ремонтирана, откакто е поставена. И механизмът й работи безотказно", изрича Димитров и с все сила я отваря. Трезорът е със сводести тавани и помещения, отделени с дебели метални решетки. Вторият трезор е от 1929 г., когато е достроена сградата. Всеки от "бункерите" за съхраняване на пари е с различна големина.
На горните два етажа са разположени канцеларии с дървени ламперии, прокъсани балатуми и провиснали кабели.
Цялата сграда е с обща площ 4266 кв. метра, а от 1985 г. е обявена за паметник на културата. Това прави изключително трудно реставрацията й, тъй като за забиването на всеки пирон ще е нужно съгласуване, което е съпроводено с тежки и бавни процедури.
Димитров е категоричен, че идеята в бившата сграда на БНБ да бъде преместена община Пловдив, е неудачна. "Най-подходяща е за археологически музей", смята той. По думите му сегашният, който беше разширен през 2010 г., е недостатъчен за излагането на многобройните артефакти и съкровища. "Няма да е лошо музеят да има още една сграда. Но за преустройството й без държавна финансова намеса няма как да стане", убеден е кметът.
Той не се нае да каже колко средства са необходими. Попитан възможно ли е това да се случи, при положение че държавата години наред отказва да даде пари за ремонт на Концертната зала, кметът деликатно премълча.