Оплетена в руски тръби, България позна сибирския студ
През 2009-а Русия ни врътна кранчето, но това не повлия на цените на газа, тока или парното
Две-три години преди фаталната за българската енергетика 2009 г. българските таксиметрови шофьори бяха подмамени да минат масово на метан, който всъщност е природен газ. По онова време бензинът беше 1,70 лв., а на нововъзникващите метанстанции жълтите коли зареждаха за 50 ст. Затова мнозина склониха да дадат по 3 хиляди лева за метанова уредба. И когато за броени месеци метанът стигна 1,50 лв., вече беше късно да мислят.
В първите дни на 2009 г. цяла България се оказа горе-долу в положението на измамените таксиджии. Уж строяхме “Южен поток”, уж щяхме да правим АЕЦ “Белене”, уж новият току-що сключен договор с “Газпром” защитавал по-добре интересите ни (въпреки че до изтичането на стария оставаха още 3-4 години). Но на 7 януари 2009 г.
Русия врътна
кранчето на
природния газ
през Украйна,
за да ѝ покаже къде зимуват раците. От което пострадаха всички европейски държави, до които достигаше руско синьо гориво. Естествено, най-много България, защото за разлика от останалите ние разчитахме в ония години 100% на руско гориво и даже не бяхме мислили, че на света има и друго.
Поради което ни се наложи да усетим какво значи сибирски студ - парното в почти цялата страна спря, а после тръгна, но на мазут, заради който хората не смееха да си простират прането навън.
Освен това реално бяхме заплашени от режим на тока, защото хората незабавно включиха де що намерят електрически печки, за да се стоплят, а електромрежата в големите градове, където има централно топлоснабдяване, изобщо не е предвидена за такива големи натоварвания.
Въпреки че тогавашният премиер Сергей Станишев посети Путин заедно със словашката си колежка, нищо не постигна. Русия възобнови подаването на газ чак на 20 януари, но не от жал към европейските потребители, а защото постигна ново споразумение с Украйна за цената на транзита на газ към Европа.
Всичко това безспорно удари много силно имиджа на правителството на Станишев броени месеци преди редовните парламентарни избори, които бяха през юни 2009 г.
Но енергийната криза не се отрази по никакъв начин на цените, нито дори на енергийните. Природният газ не поскъпна, дори напротив - от средата на 2009 г. (т.е. след изборната победа на Бойко Борисов) цените му тръгнаха надолу, защото конюнктурата беше такава. Също от средата на годината
токът поевтиня
с около 3%,
а котировките на петрола бяха тръгнали надолу още от ранната есен на 2008 г., когато в САЩ гръмна “Лемън Брадърс”.
Точно обратното се случва в момента. Инфлацията започна да нараства още от пролетта на 2021 г. и в началото това се отдаваше на постепенното възстановяване на икономиката от пандемията. Но от лятото насам цените на електроенергията и на природния газ в цяла Европа полудяха, а това автоматично се пренесе и в България, където на всичкото отгоре точно това лято приключи пълната либерализация на електроенергийния и на газовия пазар.
Ако сега бяхме в 2009 г., можеше да се направи нещо, но за съжаление, навсякъде действат борсовите правила. Които доведоха до това, че
енергетиката
мина от едната
крайност
в другата
- както миналата година всички се възползваха от резкия спад на цените, така сега са принудени да изтърпят рязкото им вдигане.
Бензинът и дизелът например поевтиняха миналата година с 20%, а в отделни месеци дори с 23%, но вече наваксаха и в момента са с 34% по-скъпи от есента на 2020-а, като минаха дори цените от 2019-а.
Конюнктурата при природния газ е същата, но цифрите са още по-ужасяващи - от минус 26% в разгара на първата вълна до плюс 98% в момента. Това, че битовите потребители още не са усетили нищо от поскъпването на тока, газа и парното, не е голямо утешение, защото междувременно поскъпването им вече е калкулирано в цените на почти всички стоки и услуги.