Годината на изборите в България - поглед от Китай
През април, юли и ноември тази година в България бяха проведени на три пъти парламентарни избори и веднъж президентски. Така че 2021-та може да бъде наречена „изборна година“ за балканската държава. Толкова чести избори отразяват характеристиките на българската партийна система и парламентарна демокрация, пише Ма Сипу, Китайска академия за социални науки.
На 16 и 17 ноември Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви окончателните резултати от вота, които показват, че до урните са отишли 2 687 307 души, като избирателната активност е била едва 40,5%.
В изборите участваха близо 30 политически партии и коалиции. В крайна сметка новата партия „Продължаваме промяната“ (ПП) спечели първото място с повече от 673 000 гласа или 25,67% от гласовете, следвана от коалицията ГЕРБ-СДС с 22,74%, ДПС – 13%, БСП – 10,21% и други. Според българското законодателство в парламента могат да влязат само партии, които са получили 4% от гласовете. Гореспоменатите политически сили прекрачиха този праг и ще присъстват в следващото Народно събрание.
В същото време сред над 20-те двойки кандидати-президент на водещо място излязоха Румен Радев и Илияна Йотова, които с 1,32 милиона гласа печелят доверието на 49,41% от гласоподавателите, а Анастас Герджиков и Невяна Митева с 610 000 гласа получават подкрепата на 22% от избирателите. На 17 ноември ЦИК обяви, че тъй като избирателната активност на президентските избори е по-ниска от 50% и нито един от двойките не е получила повече от 50% от подадените гласове, те трябва да участват в балотаж на 21 ноември. Предвижда се действащият президент Радев, който е събрал близо 700 000 гласа повече от конкурента си Анастас Герджиков, да бъде преизбран на поста.
„Продължаваме промяната“ получи най-много гласове в парламентарните избори, но няма мнозинство в парламента, достатъчно за да състави самостоятелен кабинет, затова веднага започна преговори с „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“ с надеждата да формира четирипартийно коалиционно правителство и стабилно мнозинство (134 места) в парламента. Лидерите на трите партии заявиха, че по принцип са съгласни да съставят коалиция.
Анализатори считат, че сформирането на новото българско правителство няма да е бързо, нито ще върви гладко. Това се определя от характеристиките на българската партийна политика като ниската избирателна активност на гражданите, незрялостта на партийната политика и други.
Някои посочват, че България трябва да намери нов път за развитие. През последните 30 години на социална трансформация в страната все още съществуват много проблеми в сферите на правосъдието, демографията, икономиката, образованието, медицинското осигуряване и т.н. Към момента страната е изправена и пред трудности в овладяването на епидемията от новия коронавирус, недостиг на електричество за отопление през зимата и икономически трудности. За справяне с всичко това е необходимо създаване на стабилно правителство, което да функционира нормално. Управляващите партии трябва да изведат България от настоящите кризи и да осигурят достоен живот на българските граждани. Това е и визията на президента Румен Радев.
Следващият период се характеризира с желанието на народа за по-добър и справедлив живот, за по-достъпно образование, за повече човешка солидарност пред опасностите на безогледния корпоративен интерес, за по-чиста природа, за повече култура и наука, за ново отношение към света. Именно това трябва да стане бъдещата основа на новото политическо мислене и новите политически действия в страната.