План "Възстановяване". Забавянето може би беше правилната стъпка
Защо България чак предпоследна представи на ЕК своя Национален план за възстановяване и устойчивост? Одобряват ли го работодателите, синдикатите и месните власти? Кога може да се очаква финансирането и в какви срокове ще бъдат реализирани обещаните реформи?
Отговор от експерти на тези въпроси потърси дискусията на "24 часа" "План "Възстановяване". Къде сме?".
Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС бе създаден, за да се подпомогнат икономиките на страните членки да излязат от кризата. Чрез него се разпределят 723,8 млpд. евро, като 385,8 млpд. евро от тях са под форма на заеми, a 338 млpд. евро - безвъзмездна помощ.
България се надява до 2026 г. да получи 13 млрд. лв., за да може да осъществи предложените реформи във всеки един от четирите стълба - Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България.
"Планът за възстановяване е един наистина много силен инструмент, който ще ни даде възможност да направим преход към кръговата икономика, към нова Европа, дигитализация, зелена икономика и да възстановим икономиката такава, каквато беше преди пандемията."
С тези думи министърът на икономиката Даниела Везиева откри дискусията. Тя обаче посочи, че от нас зависи как ще го изпълним и дали ще се възползваме устойчиво от тези 12,9 млрд. лв. Освен основните цели, трябва да постигнем косвените индикатори - да спрем вътрешната миграция, да подпомогнем малките и средни предприятия, така че те да бъдат наистина устойчиви и конкурентоспособни.
"Защото ако повторим грешките от предишните програми и не осъществяваме контрол как се харчат средствата, и тези пари няма да са достатъчни да сме конкурентоспособни и да не сме най-бедните в Европа. Но това зависи не само от администрацията на държавата, а от мисленето на всеки един от нас", категорична беше Везиева.
Българският евродепутат от групата на Европейската народна партия Андрей Новаков съобщи с огромно съжаление, че няма шанс България да получи средства по плана за възстановяване и устойчивост до края на годината. Това станало ясно след продължилите до късно през нощта преговори за бюджета на ЕС за 2022 г. Новаков е член на комисиите на ЕП по бюджет и по регионално развитие и зам.-член на комисията по бюджетен контрол. "Политическото фиаско си има доста висока цена и, за съжаление, ще я плати цялата страна", каза българският евродепутат по време на дискусията.
Новаков разказа, че оперативните програми закъсняват с половин година, както и планът с почти толкова. "Надявам се в началото на следващата година, най-късно през януари, партньорското ни споразумение с ЕК и оперативните ни програми да са внесени, така че поне през 2022 г. да очакваме свеж финансов ресурс от европейския бюджет. Такива средства може да очакваме и от плана за възстановяване и устойчивост, само ако ЕК ни върне положителна оценка. Поне авансово може да ползваме около 1,6 млрд. за всички сектори, в които планът предвижда инвестиции." Заради закъснението при внасянето, България няма как да се надява на тези пари в рамките на тази година.
Според евродепутатката от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова забавянето всъщност е била правилната стъпка. "По новия механизъм за възстановяване и устойчивост се отпуска един безпрецедентно голям обем от европейски средства. Той бе съгласуван от европейските институции, за да се помогне на икономическото и социалното възстановяване на държавите членки. Говорим за един общ заем, който страните от ЕС, чрез ЕК ще изтеглят.
Рискът, който се пое от ЕС, за да се възстановим ние от тази криза, е много голям и се случва за първи път. По тази причина от тук нататък и средствата, които ще се отпускат, не се дават толкова лесно на държавите членки. Необходимо е да се подадат много адекватни стратегии за това как ще се разходват те, подчерта българската евродепутатка, която е членка на комисиите на ЕП по бюджетен контрол, по промишленост, изследвания и енергетика и по регионално развитие. Тя припомни, че има заложена ясна рамка за разпределение на средствата - 37% трябва да са за зелени проекти, а около 20% за иновации. И всичко това трябва да бъде под обща шапка, изпълнявайки ключовото условие върховенство на правото.
"В първоначалните версии на плана, които бяха разработени в края на миналата година и началото на тази имаше сериозни индикации от страна на европейските институции, че планът, по начина, по който той беше изготвен тогава, не отговаряше на тези основни изисквания. Тоест ние и да го бяхме предали тогава, той нямаше да бъде одобрен. Имаше държави членки, които си предадоха плановете навреме - Полша и Унгария, и те все още не са одобрени", каза Цветелина Пенкова.
"Важното е да отбележим, че допустимите разходи по плана са от 1 януари, тоест ние можем вече за харчим авансово свои пари по неговото изпълнение. Ние препоръчваме да се заложат средства не само за националното съфинансиране, част от тези 1,4 млрд. лв. в бюджета за следващата година, но и за авансови плащания на проектите, тъй като стана ясно, че няма да получим средства по плана за тази година", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на асоциацията на работодателите. Според нас е задължително да започнем да подготвяме тези инвестиции сега, незабавно, защото имаме 5-6 месеца преди да се инвестират тези средства за подготовка на тръжните книжа, провеждане на търгове и конкурси. Това е наша основна препоръка, да не губим време да чакаме да бъде одобрен плана, а да започваме неговото изпълнение.
"За нас не е понятно защо не ползваме другата възможност, която дава плана, а именно близо 9 млрд. лв. нисколихвени или безлихвени кредити за 30 години напред. Това е много добра възможност за инвестиране в енергийна ефективност, няколко пъти могат за тези 30 г. да се завъртят парите, а и за използване за финансови инструменти в страната", добави Васил Велев.
Притеснения за възможността на общините да стартират бързо изпълнението на проектите, ориентирани към тях, изрази председателят на Националното сдружение на общините в България и кмет на Велико Търново Даниел Панов. Според него страната ни няма да може да получи аванс по Плана за възстановяване тази година, което означава, че общините ще трябва да вложат собствени средства в изпълнението на проектите. Откъде обаче ще дойдат те, попита той, на фона на настоящата тежка икономическа ситуация. Според него първата задача на следващия парламент ще трябва да бъде приемането на бюджета за догодина, в който да се предвиди публичния ресурс за съфинансиране. Това може да бъдат и гъвкави финансови схеми - например различни временни безлихвени заеми, уточни Панов.
Следваща спешна задача е да се подготвят механизмите, по които ще се администрират проектите, включени в плана, за да може кандидатстването и реализирането им да започне възможно най-скоро. "Възможностите за общините, които виждаме в Плана за възстановяване и устойчивост, са действително много. От общо 59 инвестиции, предвидени в документа, 21 предстои да бъдат реализирани от общините или с активното участие на общините. Националното сдружение на общините в Република България успяхме да увеличим средствата по мярката за енергийно ефективно улично осветление почти три пъти, но за сметка на това, не успяхме да убедим вицепремиера, че са нужни повече средства в частта за ВиК сектора. Това не е добре за населените места в България, тъй като голяма част от тях имат нужда от изграждане или обновяване на тази инфраструктура", каза още Панов.
Той обърна внимание и на проекта, включващ мерки за енергийна ефективност в публични и жилищни сгради. Санирането беше започнато от МРРБ и общините чрез Национална програма и има сгради с готови проекти, преминали одобрение. Затова, според Панов, мярката, заложена в Плана за възстановяване, трябва да започне оттам, където предишната е била спряна и да бъде реализирана при същите условия.
Лъчезар Богданов от ИПИ пък наблегна на грешния подход, който имаме към европейските средства - проектите по плана трябва да се интегрират в общата икономическа политика, в противен случай няма как да постигнем бърз икономически растеж и трансформация. "Няма как икономиката да буксува, обаче с 2-3 проекта за 1-2 млрд. лв. да станем много цифрови. Няма как да имаме деца, които не ходят на училище, защото нямат обувки, а в същото време ние да казваме: инвестираме пари да слагаме модерни компютри в някои училища и така ще ги направим много цифрови", даде пример той. Той вижда шанс при формирането на едно устойчиво управление, то да заложи на този нов подход. Богданов също така обърна внимание, че трябва да говорим повече за реформи, а не толкова за харчене на пари, защото те са условието да получим средства.
Зам.-министърката на икономиката Ивелина Пенева пък представи мерките по Програмата за икономическа трансформация. Две от процедурите ще се обявят още в началото на следващата година - първата е за безвъзмездна помощ за повишаване на производството и намаляване на разходите за малки и средни предприятия на стойност 280 млн. лв.
Втората представлява ваучерна схема за ИКТ решения и киберсигурност. Тя отново е за малки и средни фирми и е с бюджет 60 млн лв.
Предвидена е и нова грантова схема за комбиниране на ВЕИ за собствено потребление със съхранение на произведената енергията. Бюджетът тук е 220 млн лв., като се очаква да стартира през второто тримесечие на 2022 г.
За преход към кръгова икономика са предвидени 240 млн. лв., като тук всякакви компании могат да се възползват с проекти до 1 млн. лв.
- - - - - - - - -
* Онлайн събитието е част от проекта "Тренд Европа", който "24 часа" изпълнява в партньорство с Европейския парламент.