На какво се дължи успехът на китайската модернизация?
На провелия се преди месец Девети световен синоложки форум бившият сръбски президент Борис Тадич заяви, че предизвикателствата през 21-ви век показват, че модернизацията не означава усвояване на западната култура, а Китай ѝ е придал ново съдържание.
В комюникето от приключилия тази седмица Шести пленум на 19-ия ЦК на ККП се казва, че под ръководството на комунистическата партия страната е прокарала успешно път за модернизация, който дава нови възможности и други развиващи се страни да реализират тази цел, предава радио Китай.
Европейските страни и САЩ първи поеха по пътя на модернизацията и дълго време техните модели бяха считани от западни теоретици за единствено възможните. Тази модернизация обаче бе съпроводена с колониално управление и агресия. А след реализацията ѝ се появиха социални проблеми като пропаст между богати и бедни, социална поляризация и други. Стана ясно, че този модел не е подходящ за всички страни.
Британският учен и писател Мартин Джейкс посочва: „Възходът на Китай е предоставил алтернатива на развиващите се страни. Неговата цел е постигане на всеобща заможност и хармонично съжителстване между хората и природата вътре в страната, насърчаване на мирно развитие в света и изграждане на общност на споделена съдба и координирано развитие между материалната, политическа, духовна, социална и екологична цивилизация“.
В процес на своята модернизация Китай не само изучи и използва добрия опит на други страни, но и преодоля недостатъците на западния модернизационен модел. Китайският път бе дело на китайския народ, под ръководството на ККП, и той отговаря на реалностите на страната. В същото време той представлява нов път към модернизация.
Бразилският синолог Едуарду Менензиш ди Карвалю посочва: „Западните страни се опитват чрез глобализация да разпространяват своите ценности, игнорирайки различията в тях, системите и начина на живота в другите страни. Това е манталитет от времената на колонизацията. А китайският път за модернизация се характеризира с по-голяма степен на приобщаване“.
Успехът на китайския път за модернизация напомня на онези западни страни, които са склонни да изнасят „демокрация“ и предизвикват „цветни революции“, че начинът, по който тя трябва да се случва не може да се решава от неколцина. Налагането на собствения модел за развитие на други държави е непродуктивно и не може да бъде трайно.