Венелин Делгянски: От 13-годишен обикалях нивите, клиентите си наричам приятели
Няма как да оцелееш като земеделец, ако не си оптимист, казва агробизнесменът на България за 2021 г.
Венелин Делгянски е на 41 г. Завършил е аграрна икономика в Аграрен университет – Пловдив. Женен с две деца. Той е един от примерите за второ поколение земеделец. Поел щафетата от баща си Йосиф Делгянски, организира работата в голямото фермерско стопанство на семейната “Гранд агро” ООД и внедрява американския опит на полетата.
- Г-н Делгянски, как започна вашата история със земеделието?
- Още когато бях 13-14-годишен, обикалях с баща си по полетата. Тогава той бе председател на АПК, след което стана председател на земеделска кооперация, докато се стигне до семейното ни дружество “Гранд агро”. Така отрано се запознах с мащабното земеделие и големите машини, макар и руски по онова време, което безспорно ми помогна в професионалното развитие.
Въобще не усетих кога минаха тези близо 30 години – от една кампания в друга. Хубавото на нашата работа е, че всеки ден е различно и това ти доставя удоволствие да даваш всичко от себе си. Полската работа изисква човек да има по-голям мерак и не се усеща как минава времето.
- Какво се е променило в стопанството ви последните години?
- Стопанството ни е в землищата на Раковски, Брезово, Болярино и село Чоба. Отглеждаме традиционните за района на Южна България култури – пшеница, ечемик, малко царевица, слънчоглед и рапица. Допреди три години обработвахме около 100 000 дка земя, но към този момент сме ги намалили до 65 000.
Идеята беше единствено оптимизация, защото видяхме каква е политиката на ЕС – едрите не се толерират, не са темата на деня. А и цялата обстановка в България с липсата на кадри ни наведе на мисълта, че трябва да намалим малко производството, за да разполагаме с качествени хора и машини и да запазим ресурса на техниката.
- Знаем, че техниката винаги ви е вълнувала и е играла съществена роля в биографията ви. Как избирате машините, с които работите?
- През 2007 г. закупихме първите си машини John Deere и оттогава досега залагаме на 95% на тази марка. Виждаме в нея много плюсове и имаме чудесно партньорство с техния доставчик за България – “Мегатрон”, като смея да твърдя, че сервизът им е един от най-добрите у нас.
От 2014 г. се занимавам и с търговия и до голяма степен инвентара, с който работим днес, съм си внесъл директно от САЩ. Но аферата си с търговията приемам като хоби. Клиентите си мога да нарека по-скоро приятели. Като позитивен човек търся във всяко нещо плюсовете. Сред предимствата на тази търговия е възможността да комуникирам с най-добрите в бранша, да посетя стопанствата им и да видя как работят, да обменим идеи.
Старая се да ходя максимум на всеки две години в САЩ, за да влизам в час с новостите, но покрай пандемията стана малко по-сложно. При честите ми посещения там съм видял, че при тях наистина е голямото земеделие, а нашето като структура много прилича на него. И няма как да работим с немските машини – с малките плугове, малките сеялки, и да искаме да бъдем конкурентни.
Затова се насочихме към американския пазар.
- Смятате ли, че дигитализацията ще реши проблема с липсата на кадри в сектора?
- Тя вече го прави. Всички приложения, които използвам на телефона си, много ме улесняват. Една от причините да работим само с John Deere е, че всичко вътре е еднакво. Смея да твърдя, че съм първият в България с RTK базова станция за 2 см точност през 2010 г. Сигурно съм и един от първите със сдвоени гуми на големите трактори. Това е опит, почерпен именно от американските ми посещения. Според мен дигитализацията е бъдещето на земеделието, но човекът няма как да бъде премахнат като фактор. Персоналът в стопанството на “Гранд агро” е средно в границите 35-45 години, някои от тях са второ поколение работници. Това са млади хора, готови да се учат.
Ако говорим за пътя на земеделието, с дигитализацията и процесите в нея, ние сме си изградили начин на работа – използваме много “умни неща”. Почвените проби, анализите, изготвянето на карти са наистина полезни и смятам, че ако до 2-3 години не се насочим към тези способи, цената на ресурсите, които ползваме, ще намали нашата конкурентоспособност.
За мен много важно като ръководител да си на полето и да следиш целия процес, защото стопанската година започва с края на миналата. За да бъдеш успешен, трябва първо да анализираш добива от предната година. Например слънчогледът при нас тази година беше с добиви от 70 до 265 кг/дка.
И трябва да направим анализ защо е тази голяма разлика, а срокът е наистина кратък. Затова се фокусираме върху проблемните места. Целта е да не правим едностранчиво торене. Това е начинът да отговорим на високите цени на торовете и горивата. Трябва да заложим на оптимизиране на разходите, но не на всяка цена.
- Много фермери подходиха към No-till технологията като вид панацея. Какво е вашето мнение за нея?
- Мнението ми е, че това не е напълно вярно. Лично аз не съм противник на технологията, но както всяко нещо си има и минуси. Например времето, необходимо, за да се видят резултати – не всеки може да си го позволи. А и първоначалната инвестиция е много голяма. Аз съм привърженик на директната сеитба, а трябва да се прави разлика между двете.
Проблемът при едрите земеделци е, че, като имаме капитал, търсим нещо ново. То невинаги е най-доброто, но, както казва баща ми: “Това е инвестиция в опит”. Докато малките земеделци си карат по традиционния начин, защото те нямат право на грешки.
- Колко важен е оптимизмът в земеделието?
- Няма как да оцелееш като земеделец, ако не си оптимист. Подложени сме на огромен стрес, защото всичко зависи от времето, а ние няма как да го владеем. Можем единствено да гледаме и да се надяваме. Но земеделието ще е нужно - докато има хора на тази планета, те ще трябва да ядат. И затова нашите продукти винаги ще се търсят.