Борис Велчев - човекът, който даде смисъл на Конституционния съд
59-годишният председател е това, което очакваме от качествените, почтени и отдалечени от политиката юристи:
1. Подсказа, че новите поколения очакват да се промени основният закон, защото не търпят ограничения
2. Поддръжник е на пряката конституционна жалба
3. Открито говори, че законите все по-често се пишат по конюнктурни съображения и стават все по-неясни за хората
След дни той ще се посвети изцяло на това, което му носи най-голяма радост - срещите със студентите в юридическите факултети на Софийския и Великотърновския университет.
Отнася се към бъдещите юристи с уважение и емпатия, а те му отвръщат с най-голямото признание - два пъти го избират за любим преподавател.
Проф. Борис Велчев е първият носител на приза преподавател на годината във Великотърновския университет през 2014 т., повтаря наградата и през 2016 г., когато 350 кандидати за бакалаври, магистри и докторанти гласуват за него.
На 15 ноември 9-годишният мандат в Конституционния съд (КС) на професора по наказателно и международно наказателно право завършва.
“Единствените ми амбиции са свързани с университетска работа”, категоричен бе след публикации, че и ролята на президент също му отива. Вероятно подобни предположения не са смутили само него, за да наруши обичайното си мълчание, което постът му изисква. Точно публичният образ на Борис Велчев го постави в една необичайна класация на “24 часа”, подредила дузина сънародници, с които българите биха се гордели, ако влязат на “Дондуков” 2.
59-годишният днес юрист е най-младия председател на Конституционния съд в неговата 30-годишна история. Оглави го на 53 г. през 2015 г. Три години по-късно единодушно конституционните съдии отново го посочиха за пръв сред равните. Така стана вторият конституционен съдия след Асен Манов, заемал поста председател два пъти, тоест 6 години.
Велчев е и сред малцината, който за 16 години в обществения живот не се забърка в скандали, не го обвиниха в политически пристрастия.
Задачата му начело на КС беше да разпределя делата на колегите си и да отговаря за бюджета. Той ръководи и заседанията и се грижи за обнародването на решенията на съда в “Държавен вестник”.
През тези 9 години Борис Велчев говореше рядко, но с много точни и ясни послания. Той е може би сред най-ревностните поддръжници на пряката конституционна жалба. Сега само президентът, парламентът, правителството, главният прокурор, върховните съдилища, омбудсманът и Висшият адвокатски съвет могат да сезират КС.
“Поколението, възпитано с ценностите, заложени в конституцията, е различно от предходните. Способно както да цени и отстоява правата си, така и да спазва наложените му ограничения. Няма нищо по-естествено от това на такова поколение да бъде поверена отговорността само да търси правата си и по пътя на индивидуалната конституционна жалба”, каза той през лятото когато честваха 30-години от приемането на основния закон.
Ясно е, че няма как човек, който се отнася с подобно уважение към позиците на родените след 1990 г., да не бъде посочен от тях за любим преподавател. Или поне по своя деликатен, но професионален начин, да подскаже на политиците, че времето налага нови правила, в които ограниченията на правата все повече ще срещат отпор.
“Пряката конституционна жалба означава не само повече контрол от страна на обществото върху институциите. Тя е допълнителна гаранция за правата на гражданите”, смята той.
Под негово ръководство
КС излезе със
знакови решения
Едно от тях е по т.нар. дело за царските имоти, в което съдът за първи път тълкува какво следва от негов акт.
Впрочем по това дело беше направен и друг важен пробив. Най-висшият съд в държавата за първи път допусна питане на тричленен съдебен състав, дотогава само общите събрания на върховните съдии можеха да го сезират.
Пак този състав на КС отхвърли Истанбулската конвенция, като постанови, че терминът джендър (социален пол) противоречи на нашия основен закон. Преди седмици отново навлезе във взривоопасна територия, тълкувайки понятието пол, въпреки че можеше просто да отклони питането като недопустимо.
Посочи, че няма пречка всеки прокурор да разследва главния. По друго дело обаче каза, че действащ президент не може да бъде разследван.
В разгара на миналогодишната пандемия съдът постанови, че правото на живот е най-висшата ценност и всички други свободи са след него, защото когато се загуби живот, нито едно право няма значение. Днес това решение е особено актуално, защото на него се позовават съдиите, които отхвърлят жалбите срещу зеления сертификат.
През последните месеци институцията, оглавявана от Борис Велчев работи на пълни обороти. И не отказва да тълкува сложни казуси, чиито решения не винаги са популярни. Всъщност колко дела ще гледа КС не зависи от него, защото той не може да се самосезира. Броят им зависи от институциите, които имат право да внасят жалби.
Може би най-внимателно следеното дело бе за двойното гражданство на Кирил Петков. Новата политическа звезда постави в деликатна ситуация президента Румен Радев, който го бе назначил с ясния за юристите факт, че е бил двоен гражданин в ролята на служебния министър. И въпреки че съдиите отказаха да чуят лично Кирил Петков, както и не се вслушаха в призива на държавния глава, да прекратят казуса, защото Петков вече е бивш член на служебното правителство, КС си свърши работата.
Достатъчно далече от изборите, за да не го обвинят, че играе в някой от отборите, загряващи за парламента.
Неосъществено остана желанието на Велчев най-после КС да има своя сграда, за да “можем да работим в по-спокойни условия”. И действително е прав, тъй като е странно и необичайно Конституционният съд на една държава да е в сградата на Министерския съвет и в същото време да гледа дела срещу решения на обитателите му - премиер и министри. Въпросът с къщата на съда все още не е решен. Както всичко в съдебната ни система...
Два месеца преди да стане конституционен съдия, на 20 септември 2012 г. Юридическият факултет на СУ “Св. Климент Охридски” единодушно го избира за професор.
Професорската титла защитава с книгата си “Проблеми на наказателната политика в Република България”. Трудът му има 7 рецензенти, сред които професорите по наказателно право Лазар Груев, Пламен Панайотов, Момяна Гунева.
“Изкуството на компромата не изисква особена интелигентност. Още по-малко интелигентност е необходима на възторжената публика на компроматите. Националният политически елит също допринася за това състояние на обществото ни”, посочва проф. Велчев.
И още: “Когато обаче и Европейската комисия всяка година внушава разбирането, че у нас има огромна корупция по високите етажи на властта и нищо не се прави за противодействието ѝ, когато за критерий на равностойна принадлежност към европейското правно пространство се въведе броят на осъдените министри, това никак не помага за изграждането на националната представа за справедливост”.
Рецензент на книгата му е бившият председател на ВКС проф. Лазар Груев, с когото се познават от студентските години на Велчев.
“Още тогава той се отличаваше с пъргав ум, особено бърза реакция при обсъждане на проблемите на конкретен казус”, пише Груев.
Велчев е конкретен и в последната си книга “По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК”.
В нея той говори колко неясни за хората, които не са юристи, са законите, които се пишат в наше време. Колко от тях се създават само по конюктурни политически причини, с цел да се удовлетвори някоя моментна потребност, а това води до допълнителен хаос в законодателството.
“Скептичен съм, че в наши дни гражданите се интересуват от законите, включително и от наказателния закон. Това ми се струва факт, с който трябва да свикваме. И правосъзнанието и общата култура не са на особена почит. Но в това е само половината зло. Втората половина на злото настъпва, когато съвестният гражданин все пак се реши да прочете закона с благородната цел да го изучи и спазва и установи, че всъщност не го разбира”, пише проф. Велчев.
Преди президентът Росен Плевнелиев да го назначи за конституционен съдия през есента на 2012 г., Велчев заема един от най-тежките и ветровити постове в държавата - главен прокурор.
Той е
най-младият главен
прокурор
в българската история, едва на 43 години е, когато почти единодушно с 23 от 25 гласа Висшият съдебен съвет (ВСС) го избира на поста.
При гласуването му особено категорично зад него застава тогавашният шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров, който минава за много близък до сините. Това е времето на силните политически противопоставяния и битки, но около Борис Велчев не избухва скандал. Той е един от правните съветници на тогавашния президент Георги Първанов - предишния лидер на БСП - партията, на която Григоров е един от вечните опоненти. Той обаче подкрепя Велчев, защото “не бил активен политик, не бил против законодателните промени за членството в ЕС, не бил зависим от бившата Държавна сигурност, не бил психически неуравновесен, отнасял се към подчинените си достойно.
Години по-късно Велчев ще определи тези почти 7 години - от февруари 2006 до ноември 2012-а като “най-тежките в моя живот”.
През 2006 г. той обаче е точният човек на точното място. След напрегнатия мандат на Никола Филчев прокурорите имат нужда от спокойствие, за да работят. И Велчев им го дава. Ръководи прокуратурата “тихо”, както сам казва. Но всъщност и много открито, защото по негово време е въведена за първи път длъжността говорител на главния прокурор.
Той беше начело на прокуратурата, когато бяха разбити Наглите и Килърите. Обвинителните тези на прокурорите по тези дела не паднаха, а бяха потвърдени и от ВКС.
Още обаче се помни изказването му във ВСС, когато тогавашният градски прокурор Николай Кокинов поиска да бъдат наградени прокурорите по две медийни дела. “Разбирам градския прокурор, който иска да поощри усилията за осъдителни присъди, но си мисля, че те първо трябва да влязат в сила”, убеден е Велчев.
Малцина си спомнят, че
първата проверка на
Васил Божков е по
инициатива на Борис Велчев
През 2006 г., току-що заел поста, Велчев иска проверка на частните колекции. Самият той е нумизмат.
“Аз съм член на Българското нумизматично дружество от 1986 г., но от 4-5 години не се съм се занимавал активно с колекционерство. Когато разбрах, че не мога да стана истински колекционер, защото ми липсват предпоставките за това, реших да стана колекционер на нумизматична литература”, разказва той през 2006 г.
Не влиза в институционални войни, чрез които да оправдае несправянето на ръководената от него институция.
“Очакванията към прокуратурата са като към пожарна команда”, казва той.
Докато е главен прокурор, Велчев няма апетит за правомощия и не се държи като “над мен е само Господ” (по Иван Татарчев). Напротив, дори иска мандатът на главния прокурор да бъде намален.
“Седем години е твърде дълъг мандат, ако човек иска да е реформаторски настроен”, заяви той през 2009 г. И изрази еретичното мнение, че прокуратурата трябва да плаща от своя бюджет, когато бъде осъдена.
До последно твърдеше, че десетките контролни органи не си вършат работата и само си измиват ръцете с прокуратурата, като ѝ прехвърлят всичко, и че така могат да блокират работата на прокуратурата, която е затрупана не с хиляди, а със стотици хиляди преписки. Скръцна със зъби на МВР, особено за полицейското насилие.
На фона на впечатляващата биография и ерудиция Велчев нито е надменен, нито е сноб. Не налага мнението си, приема и другата гледна точка, казано по народному изобщо не се големее. Дори напротив, с еднакво уважение говори както с хора от върховете на държавата, така и с т.нар. обикновени хора.
За личния му живот се знае и много, и малко
Роден е на 26 април 1962 г. в София. Завършва английската гимназия с отличен успех, запален е по историята, но избира да учи право, което също завършва с отличие.
Съпругата му е юрист като него.
Син е на дипломата Владимир Велчев, който е бил наш посланик в Москва, Отава и Лондон, и юристката Нина Велчева. Дядо му Борис Велчев, на когото е кръстен, е член на Политбюро на ЦК на БКП, изваден е от ръководството на партията през 1977 г., когато се опитва да защити семейството си, протовопоставяйки се на Тодор Живков. Гневът на бившия Първи е предизвикан от филма на Иля Велчев “Завръщане от Рим”. За конфликта между двамата известният режисьор, поет и писател, чичо на шефа на КС, разказва в книгата си “Биографични снимки”. Борис Велчев е на 15 г., когато дядо му е махнат от ръководството на партията, но това не променило живота му. Друг негов известен роднина е режисьорът Борис Панкин, с когото са първи братовчеди.
Чувството му за хумор е известно сред приятелите му, които твърдят, че умеел много увлекателно да разказва и вицове.