Българинът е песимист сега, както бе по време на световната криза
Планира свиване на големи разходи, но за жилище е готов да харчи
Потребителите са онези, които основно движат икономиката на дадена страна. От техните намерения да купят кола, жилище, нов компютър или други по-големи разходи зависи състоянието на цели отрасли. Поради това индексите за потребителското доверие се следят внимателно. Те са важен ориентир за производители, търговци, банки.
Икономисти обаче предупреждават, че индексите на потребителското доверие отразяват и субективни нагласи. Другата им слабост е, че като оценка на ситуацията те изостават спрямо действителните промени в икономиката.
Проследяването на данните показва ясно кога в България е имало ентусиазъм, сравнително добри оценки за икономическото състояние на страната и финансовото състояние на домакинствата и какви са нагласите да се потребява.
Потребителското доверие у нас достига своя пик през 2008 г.
В края на 2009 г. започва стремително да спада, за да достигне най-ниската си точка през следващата година. Оттогава има плавно повишение, като в навечерието на пандемията почти стигна стойностите си от 2008 г. А показателят, който следи нагласите за по-скъпи покупки, отразява много точно отделните пикове на заразата.
От началото на пандемията досега е имало две вълни на ентусиазъм по отношение на предстоящото купуване на по-скъпи стоки като коли и жилища или харчове за ремонти и подобрения на дома. Едната е през есента на 2020 г., а другата - това лято. Точно тогава страната изглеждаше, че сякаш се е измъкнала от COVID-19, нямаше намерения за ограничителни мерки и всичко работеше.
Последното проучване от октомври обаче показва, че тези планове са се изпарили, макар че намеренията за такива харчове все още не са толкова ниски, колкото са били преди десетина години. Например в момента потребителското доверие на българина е паднало с над 10 пункта в сравнение с юли и на практика е почти равно на това, което е имал през 2011 г.
Населението в селата у нас в момента е по-песимистично настроено дори в сравнение с преди десетина години, но и градското няма много добри очаквания за близкото бъдеще.
За отбелязване е, че през 2011 г. световната икономика се беше възстановила от краха на финансовите пазари. Напротив, през август 2011 г. беше черният петък на Нюйоркската фондова борса, който се пренесе мигновено и на европейските борси. Току-що бяха спасени Гърция и Португалия, но се носеха слухове, че същото ще застигне Италия и Испания.
Само че в момента очакванията на българина за икономическата ситуация в страната за следващите 12 месеца са с около двайсетина процентни пункта по-ниски, отколкото са били през 2011 г. Очакванията за безработица през следващата една година са се увеличили изключително много и са само с около 5 процентни пункта по-ниски от най-лошия си показател през 2011 г.
А данните за самата безработица поне към момента не показват такъв тренд. От юни насам тя намалява и за септември, откогато са последните данни, е 4,7%. А се направи сравнение с 2011 г., тогава през по-голямата част от годината безработицата се движеше между 9,5 и 10%.
Очевидно в оценките си хората смесват очакваната безработица с инфлацията,
която вече е видима. В момента инфлационните очаквания за следващите 12 месеца са дори малко по-високи, отколкото са били през 2011 г. В ситуации като сегашната намеренията за ограничаване на разходите се засилват. Намеренията на българина за спестяване са близки до тези от 2011 г. И обратното – намеренията за големи покупки рязко намаляват, макар и да не са паднали до нивата от 2011 г.
Нагласите за покупка на кола сега намаляват, но до нивата от навечерието на пандемията през 2019 г., а през 2011 г. този показател е бил доста по-нисък.
Докато
намерението за покупка или построяване на жилище е относително постоянно
през последните три години и е по-голямо, отколкото е било през предишната криза. Тогава спадът беше доста рязък – около 40%, което предизвика същото такова рязко падане на цените на имотите, след като през предишните години балонът на инвестициите в имот бе раздуван непрекъснато.
Българското допитване за по-скъпите харчове включва и отделен въпрос за намеренията за големи подобрения в дома, включващи ремонт, подмяна на отоплителни системи или санитарни възли през следващите 12 месеца. Противно на твърденията за масово втурване на хората да правят подобни подобрения, този показател почти не се изменя през последните 3 години, т.е. броят на хората, които планират подобни дейности, е относително постоянен и очевидно не се влияе чак толкова от по-дългото остава у дома по време на локдауна. Единствено при последното изследване през октомври леко спада.