Българинът отказва големи покупки, оптимизмът му падна до нивата от 2010 г.
Хората очакват още поне година инфлация
Потребителското доверие на българина е паднало с над 10 пункта в сравнение с юли и на практика е почти равно на това, което българинът е имал в началото на 2011 г., т.е. в разгара на световната финансова криза, показват данните на НСИ, публикувани в петък.
Населението в селата у нас в момента е по-песимистично настроено дори в сравнение с преди десетина години, но и градското няма много добри очаквания за близкото бъдеще.
В момента хората дават по-ниска оценка за общото икономическо състояние на страната, отколкото са имали преди десетина години, а очакванията им за близките 12 месеца са по-негативни от тези, които са имали непосредствено след като кризата се разрази и засегна и България.
От началото на пандемията досега е имало две вълни на ентусиазъм по отношение на предстоящото закупуване на по-скъпи стоки като коли и жилища или харчове за ремонти и подобрения на дома. Едната е била през есента на 2020 г., а другата - това лято.
Последното проучване от октомври обаче показва, че тези планове са се изпарили, макар че намеренията за такива харчове все още не са толкова ниски, колкото са били преди десетина години.
Една от причините за отлагане на плановете за големи покупки са инфлационните очаквания - те са много високи и се засилва делът на хората, които смятат, че инфлацията ще е толкова висока, колкото е сега, поне още 12 месеца. Съответно и очакванията за подобряване на финансовото състояние на домакинствата вървят надолу.
Очакванията за повишаване на безработицата през идната една година са почти толкова високи, колкото са били преди десетина години, и са двойно по-високи, отколкото са били в навечерието на пандемията. Това става на фона на доста ниски нива на безработицата тя е почти равна на това, което беше и в навечерието на пандемията, но общият потребителски песимизъм очевидно влияние и на тези нагласи.