Уличните музиканти – изкуство или маскирана просия, питат пловдивчани (снимки, видео)
- Гайдар вбесява Дими Агронома, той отвръща на удара с рокендрол от уредба
- Хората с домове и офиси по Главната са вдигнали ръце от фолкритми
“Не се търпи! По цял ден едно и също - “Македонско девойче”, “Имала майка едно ми чедо” и “Девойко, мари, хубава”. Главите ни бръмнаха.”
С тези думи Димитър Димитров, известен като Дими Агронома, изостави сергията си с печени фъстъци на главната улица в Пловдив и тръгна да се саморазправя с гайдаря Славчо Чернев. Почти всеки ден уличният музикант надува мяха точно до стълбите със знаковия за европейската столица на културата надпис Together, а писъкът се носи чак до централния площад.
Продавачки от близките магазини са вдигнали ръце. Хора от съседните офиси и заведения
открито
негодуват.
“Ще полудеем”,
оплаква се Милица Ангелова от близък магазин. Дори в горещите дни мнозина затварят прозорците, но острият звук пак се набива.
“Няма спасение”, казва Дими Агронома, твърдо решен да сложи край на музикалния терор от гайди, гъдулки, кавали. “Подхожда ли такава музика в центъра на Пловдив? Това да не е селски мегдан”, протестира той. Уточнява, че няма нищо против да свирят школувани музиканти като пловдивския Моцарт с цигулката. “Но този, дето стиска здраво гайдата, надува я и в същото време хълца, а пръстите му треперят, няма място тук”, отсича Агронома.
Аха да се сбият със Славчо. “Махни се! Пречиш ми на работното място. Отнемаш ми правото да се трудя”, наежено отвръща изпълнителят на “Македонско девойче”.
“Ти ли, бе? Ако беше кадърен, щяха да те вземат в ансамбъл "Тракия”, пали се Димитров пред очите на десетки. Афектиран, отива до сергията си, която е в приземния етаж на близка кооперация, където живее, и надува уредбата с рокендрол. “Паля насрещен огън”, обяснява той. Смесицата от електрически жици и писъците на гайда се превръща в още по-голяма олелия за пешеходците.
Агронома наскоро видял кмета Здравко Димитров и му се оплакал. Твърди, че е пуснал десетки жалби в общината. (Какво отговори зам.-кметът по обществения ред - виж интервюто долу.) “Вземи го под твоя прозорец да видя колко ще издържиш”, казал той на градоначалника.
Зико му
отвърнал, че
Славчо има
разрешително
Десетки са уличните изпълнители, които се изявяват по главната улица на Пловдив. Ако тръгнеш от единия край и стигнеш да другия, ще чуеш все едни и същи мелодии. Гайдари, гъдулари, акордеонисти, кавалджии карат еднакъв репертоар.
Точно до Джумая джамия гласовит младеж буквално се дере. “Не издържаме, но какво да правим”, примирили са се служителки от близката банка. Обертоновете на “певеца” ечат нонстоп.
В подлеза до бившата аптека “Марица” друг гайдар, завързал хлопки на кръста, и пременен с цървули и навуща, свири и подскача. А подобно озвучаване превръща преминаването през подлеза в истински ад – звукът няма накъде да се разсейва и хората буквално притичват към изхода.
Разбира се, тези трубадури си имат и почитатели, иначе не биха излизали да свирят. Обикновено след два часа изява си тръгват с монети на стойност около 50-100 лева в шапките. Това е маскирана просия, категорични са дипломирани музиканти.
“Свиря по 2 часа на ден. В репертоара имам 30-ина песни - македонски, родопски, шопски и тракийски. От 20 г. се изявявам на улицата.
Завършил съм
музикалното
училище в
Широка лъка”,
обяснява Славчо Чернев. Казва, че проблемът му с Агронома дошъл, след като преди често си уедрявал събраните монети при него. “В един момент реши, че за един час съм изкарал повече, отколкото той за цял ден с неговите фъстъци, и започна да се заяжда”, казва 40-годишният Чернев.
Когато Славчо не надува мяха до стълбите на “Каменица”, мястото му заема Радослав Тренов. Пригодил е блок флейта в кавал, който пищи като окарина. До шапката си е поставил разрешителното, на което пише, че е за зона В, тоест за кварталите, а не за суперцентъра. “Завършил съм музикалното училище в Пазарджик. Карам само на ми минор, но си свиря, както си искам”, споделя Тренов. Музикално училище в Пазарджик обаче няма, съществува само специализирана паралелка в една от местните гимназии.
Е, от време на време по улиците на Пловдив могат да се чуят и приятни изпълнения на цигулари, кларинетисти и китаристи. “Хубавото си личи. Няма как да те дразни”, вмъква Дими Агронома. Но хората, които живеят и работят по Главната, си мечтаят за малко тишина. А жените се чудят що за идея е в центъра на Тракия да се тиражира твърдението, че няма девойче, по-хубаво от македончето.
Йордан Ставрев, зам.-кмет по обществен ред: Няма подбор – всеки, който е поискал, е получил разрешение. Издали сме 155
Ако откажем, ще ни обвинят в дискриминация
РАДКО ПАУНОВ
- Г-н Ставрев, колко разрешения на улични музиканти в Пловдив са издадени?
- 155. Разделени са в три зони - А, Б и В. В първата попада главната улица, във втората - широкият център и парковете, а в третата - кварталите. Тези, които имат разрешение за зона А, могат да упражняват дейност и в останалите две зони.
- При какъв подбор ги издавате?
- Няма такъв. Всеки си пуска молба и посочва къде иска да свири. Гледаме все пак да не насищаме центъра с много музиканти и даваме разрешения и за другите зони на града.
- Искате ли документ за завършено музикално образование, поставяте ли изисквания?
- Няма кой да ги преценява.
- Все пак в Пловдив има музикално училище и академия за музикално изкуство. Те не могат ли да прослушат кандидатите?
- Става много сложно. А и такава практика няма в нито един от големите градове. В противен случай се третира като дискриминация. Затова всеки, който иска да упражнява дейност на уличен музикант, получава разрешение.
- Такси плащат ли?
- Не. Общинският съвет ги е освободил от такси. Но аз мисля, че трябва да внасят, защото все пак получават някакви пари от минувачите. Иначе може да се третира като просия.
- А не е ли всъщност маскирана просия?
- Въздържам се да го кажа. Смятам, че трябва да бъде регламентирано. Внесли сме предложения до стопанската дирекция, но трябва да се обсъдят и в общинския съвет. Гледаме да няма нюанс на дискриминация.
- А трябва ли те да дискриминират минувачите, натрапвайки им своите самоуки импровизации?
- И аз мисля, че трябва все пак да има някаква естетика. Но това е сложна процедура.
- Имате ли жалби срещу улични музиканти?
- Засега не.
- Знаете ли за недоволството на хората от близките заведения, магазини и офиси?
- Ако има подадени жалби в полицията, тя извършва проверки. Изпълнителите трябва добре да знаят, че от 14 до 16 ч не може да свирят.
- Музикант на име Радослав Тренов има разрешение за зона В, а свири с пригодена блок флейта до стълбите на бившето бирхале “Каменица” в суперцентъра.
- Ако се установи такова нещо, всеки може да сигнализира. Тогава ще се извърши проверка и ще му се отнеме разрешителното.
- Според вас подхожда ли в центъра на Пловдив да звучат гайди и гъдулки от самоуки музиканти?
- Би било хубаво, ако естетически звучат добре. Но не съм човекът, който определя репертоара. Очевидно трябва да има подбор. Моите правомощия са да осъществявам контрол. В компетенцията на общинския съвет е да реши да има ли комисия от специалисти, която да прослушва кандидатите да свирят на улицата. Мисля, че комисията за култура е най-добре да се произнесе. Синът ми, който 4 г. живя в Лондон, ми разказа, че и там има всякакви улични музиканти. Но тези, които не свирят добре, не получават нищо от минувачите.
- Спирали ли сте се да послушате изпълнения на улични музиканти в Пловдив?
- Някога да. Има много добри. Но някои ги подминавам.