Братя Аргирови: Пловдивчани са естети, затова сред тях има много художници и музиканти
Потърсихме хора, свързани с Пловдив, но които в момента не живеят в Пловдив. Те разказват за града и хората му, за любимите случки и места, за забележителностите му, за хумора и за странностите и характерните навици на жителите на този уникален град.
Още 14-годишни, Благовест и Светослав стават солисти на операта
Две момчета, на пръв поглед напълно еднакви, с един голям талант - да правят музика, се раждат в Пловдив преди 62 години.
Днес те са едни
от най-популярните
певци у нас,
емблема
на българския поп през 80-те и познати като Братя Аргирови.
Благовест и Светослав израстват в града под тепетата. Родната им къща е в широкия център и по-конкретно в съдийския квартал, който е известен и като Триъгълника. Днес от къщата им на ул. “Хан Аспарух” са останали само спомените, запечатани по детските снимки. На нейно място е построена нова жилищна сграда. Подобни има и на мястото на много други комшийски къщи, в които са живеели приятелите им от детинство. Улицата, на която са играли на гоненица, стражари и апаши и други детски игри, изглежда по съвсем различен начин.
“Не можем да я познаем. Почти нито една от старите къщи не е останала”, разказват те. От студентските си години не живеят в Пловдив. Със следването си в Консерваторията остават в София, а после живеят в Норвегия - Светослав остава там цели 21 години. Завръща се в България през 2017 г., за да възродят с брат си легендарния дует. Най-близките и на двамата баратя все още са в Пловдив. Затова често се отбиват да се видят с роднините си.
Нямат песен, която да са посветили на родния град, но любовта си към музиката и изгряването на сцената дължат на него.
Първите музикални
изяви са от
училището им
“Душко Хаджидеков”. Още 14-годишни са солисти на пловдивската опера и участват в “Малкият коминочистач” на Бенджамин Бритън.
“Любимо място ни е и концертната зала. Много често сме ходили там и си спомняме концертите, когато бяхме ученици в музикалното училище. Спомням си като ученик имах концерт с Пловдивската филхармония. Аз бях виолончелист, бяхме под диригентството на народния артист Добрин Петков. Това е най-честият спомен, който изниква пред мен, когато посетя залата”, разказва Благовест Аргиров.
“Спомням си, когато жена ми за пръв път дойде в Пловдив от Норвегия. Къщата ни все още стоеше. Тя беше много впечатлена от звука, който издават гургулиците. Изненада се от природата в града”, спомня си Светослав. Аргирови смятат, че Пловдив се развива много добре.
Любовта към
него не е само у
двамата, но и в
техните съпруги,
които са чужденки. Жената на Светослав - Кристин, е норвежка, а на Благовест - Лили, е румънка. И двете много обичат разходките по главната улица, а в последните години традиция им е да седнат на някое от заведенията в прословутия артквартал “Капана”.
“Няколко пъти жена ми ми е казвала: “Не може ли да отидем да живеем в Пловдив. За жалост, в София ни е бизнесът. Съжалявам, че не живеем вече в Пловдив, но мечтата ми е един ден да се върна и да живея там”, разказва Светослав.
Синовете на двамата също имат връзка с града. Големият син на Благовест Александър е преподавател в Кралската въздушна академия на Норвегия, а преди това бе пилот към военната база на страната.
Като малък е изкарвал летата в града под тепетата. Въпреки че не говори български, защото израства в Норвегия, още помни фразата: “Само “Ботев”, която често извиквал в подкрепа на местния футболен тим.
“Пловдивският дух го е пленил”, смее се Благовест.
Миналата година преди пандемията последният град, в който имат участие е именно Пловдив.
“Публиката беше много възторжена. Имаше и много наши роднини, който дойдоха да ни видят. Не ни бяха слушали отдавна”, разказват те, а за следващата година вече са планирали голям концерт в Античния театър.
На въпрос: “Какви хора са пловдивчани?”, братята отговарят: “Оптимисти и естети, затова има толкова много художници и музиканти. Достатъчно е да споменем Милчо Левиев и няма какво да говорим от там нататък.”