Във Пловдив, във града вековен, там далеч, там далеч…*
Какво е важно да видиш и да научиш за 24 часа
Преди години гледах една документална поредица, която май беше на Би Би Си, но вървеше по “Виасат Хистъри” - един от двата канала, които гледам най-много след спортните.
Там Майкъл Портильо, бивш секретар на хазната на Нейно Величество Елизабет II и министър на заетостта и отбраната в правителството на Джон Мейджър (наследника на Маргарет Тачър) разказваше в поредица документални филми за пътешествието си през Европа с влак и минаваше през Пловдив.
Използваше железопътния справочник “Брадшоу” (ще ви спестя връзката с Агата Кристи), за да направи сравнение с местата, които посещава сега и какви са били преди около век.
Според мен и българин не би направил по-дружелюбен филм, но не това си мисля сега. Чудя се, ако трябва на някого да разкажа какво задължително да види в моя роден Пловдив за един ден, как да го упътя.
Е, на мен може би ми е малко по-лесно - все пак имам диплома за екскурзовод (всъщност и за футболен съдия, ама на кого му пука). Но все пак.
Да приемем, че нашият
гост идва в Пловдив
с влак или автобус
Т.е. ще слезе на гарата. Или на автогарата, която е почти срещу гарата. Там има кръгово, от което тръгват 5 улици. Едната я зачеркваме веднага - тя води на практика извън града, едната е голям булевард, третата е пътят към София (не ви го препоръчвам). Та остават две - бул. “Руски” и ул. “Иван Вазов”.
Както казват играчите на покер - “уин-уин” ситуация. По която и да тръгнете, няма да сбъркате. Аз винаги избирам “Иван Вазов”. Просто защото тя ще ви изведе до Главната (задължително с главно Г), ще минете покрай тютюневите складове (славно и безславно известни) и Народната библиотека “Иван Вазов”, където служители и читатели още помнят изключителния енциклопедист Юлиян Папазян, известен като Папи.
Срещу библиотеката е бившият Младежкия дом на културата, а между двете - Пеещите фонтани. През 70-те и 80-те години това беше едно от основните места за свалки за младата художествено-творческа интелигенция.
На края на “Иван Вазов” има няколко важни неща. Едното е бившето военно окръжие. Смятате, че не е кой знае какво, но в период от 2 г. това може да е най-важната сграда в живота ви. Е, ако сте мъж, разбира се.
Втората важна сграда е ДНА - Дом на Народната армия. Всъщност преди и след 9 септември 1944 г. е военен клуб. До него е паметникът на Гюро Михайлов.
Не може да не сте чували “Какво си се изтъпанил като Гюро Михайлов”. Това е войник, който не напуска поста си при пожар и умира. Достойна постъпка - незнайно защо се употребяваше в негативен смисъл, когато бях малък. После просто не се употребяваше.
Между другото в споменатия период (1944-1989 - често ще го споменавам) на мястото на паметника на Гюро Михайлов бе този на Петър Ченгелов - комунистически деец, осъден на смърт и обесен през 1942 г. Все пак Гюро Михайлов е спасен, паметникът е пренесен в двора на Строителни войски, а после върнат на площада.
Срещу ДНА е Партийният дом. Сега е бизнес сграда. Още по-вдясно е хотел “Тримонциум”, който сега има друго име. Но никой истински пловдивчанин не може да забрави лафа “Густо, майна, Филибето, пред Тримона п..ки фраш…”.
Продължаваме по площада. Вдясно е пощата, веднага след нея вляво - бившата руска книжарница (там си купих прекрасно издание на “Тримата мускетари” преди 40 и кусур години).
Главната… Ех, Главната. Спомням си кога разбрах, че за съжаление, отдавна съм напуснал Пловдив. Като минах по Главната и никой не ме позна. Е, или почти никой. Всъщност
Главната не е
улица - тя е три
улици. Което я
прави най-дългата
пешеходна улица
в Европа
А идеята е към въпросните 3 улици да се прибави и “Иван Вазов” и така да стане най-дългата пешеходна улица в света.
Вървим по Главната. След площада, на който вдясно е пощата, а вляво древни разкопки, после руската книжарница, стигаме до фонтана пред общината. Около него има (или имаше) кръгли седалки, на които едни им казваха “кашкавалите” (приличаха на пити кашкавал) или копчетата (приличаха на копчета). Фонтанът е готин, едни пеликани плюят вода, изглеждат забавно. Е, понякога заради вятъра опръскват всички наоколо.
Въпросното площадче е пълно с кафенета и ресторантчета. Преди имаше и кино - “Балкан”, но сега е казино. Всъщност в рамките на 200 метра имаше 3 кина, сега - нито едно.
След “Балкан” беше “Република”, а нататък - “Ботев”. В “Република” имаше т.нар. студийно кино, където открих Карлос Саура и Маргарете фон Трота. А в “Ботев” беше филмотечното, няма да забравя “Една нощ в операта” с братята Маркс.
Между “Република” и “Ботев” (сега са магазини) е “Каменица”. Бирхале, бар, по едно време беше и бар за травестити. Има едни големи стълби, които водят към Сахат тепе. Сахат на турски е часовник, а тепето е кръстено така, защото отгоре му има часовникова кула. Точно срещу кино “Ботев”, бившето де, е Художествената галерия, а накрая на улицата - Античният стадион.
Той е почти под цялата Главна, но там му е краят. Или началото. През 1980 г. там пренощува олимпийският огън на път за Москва.
Директно срещу него е Джумая джамия - действаща и по комунистическо време. Е, тогава на стената към Античния стадион имаше паметна плоча на едни загинали по време на някаква демонстрация или стачка, а на единия беше кръстена улицата в Стария град, на която беше родната ми къща - Стамат Матанов, но сега я няма.
Вляво от джамията покрай малка градинка с чешмичка се тръгва към Стария град. За този символ на Пловдив трябва да знаете две неща -
почти всички
улици са стръмни
и калдъръмени
Калдъръм е вид паваж с по-големи и заоблени камъни, често фатални за дамските токчета.
Влизайки в Стария град, отбелязваме вдясно родната къща на бащата на българското книгоиздателство Христо Г. Данов и катедралния храм “Св. Успение Богородично”. Вляво започват къщи във възрожденски стил, като в първата се помещава пловдивският шахклуб, а съседната е дом на младоженците, т.е. там бракосъчетават. Направо като за “12-те стола”.
По уличката между музея на Христо Г. Данов и “Света Богородица” може да се стигне до друг символ на Пловдив - Античния театър. Той е един от малкото действащи, правят се оперни и театрални постановки, концерти, културни събития.
Близо до Античния театър е реставрираната възрожденска къща, известна като къщата на Ламартин. Всъщност тя е била на богатия търговец Георги Мавриди, но през 1833 г. в нея за 3 дни отседнал френският поет и политик Алфонс дьо Ламартин, докато обикалял Ориента.
По една или по друга улица в
Стария град така
или иначе се стига
до Хисар капия
Пътьом можете да видите къщата на доктор Чомаков, която е била и царска резиденция на Фердинанд, и детски филиал на пловдивската народна библиотека. До нея е напълно реставрирана аптека от ХIХ век.
Хисар капия е единствената оцеляла крепостна врата. Щеше ми се да кажа, че е поне от римско време, но всъщност е от турско. Около нея са други култови артефакти - черквата “Св. св. Константин и Елена”, която е най-старият християнски храм на територията на Пловдив, и Куюмджиевата къща, в която се помещава Етнографският музей.
Малко по-надолу вдясно са още две култови възрожденски къщи - на Георгиади и на Недкович. Вляво пък се стига до Балабановата къща - вероятно най-голямата реставрирана възрожденска къща в Пловдив.
Там улицата се разделя - наляво се стига до родната ми къща, надясно - до арменската църква “Сурп Геворк” и арменското училище, затворено от комунистите през 1977 г. и отворено отново в края на века.
Но със сигурност, преди да поемете вляво или вдясно от Хисар капия, трябва да тръгнете нагоре. Там е
върхът на Небет
тепе - една трета
от Трихълмието,
върху което се
разпростира
Старият Пловдив
Другите две са Таксим тепе и Джамбаз тепе. Градът бил разположен на 7 хълма - като Рим, но единият е разрушен и направен на павета.
Това е Марково тепе, за което напомня само голям търговски център, носещ неговото име. Двата най-високи хълма пък са Бунарджика и Джендем тепе, а между тях и Трихълмието е Сахат тепе.
Но да се върнем в Стария град. На върха му са най-старите останки от античния град, а освен това се открива прекрасна гледка към целия град.
Най-хубавото в Пловдив е, че на практика всичко е на пешеходно разстояние. Така че остава да отбележим две ключови места в града, които задължително трябва да се посетят.
Едното е “Капана” - квартал оттатък Стария град, който в последните години беше прекрасно възстановен и напълнен с прелестни кръчмички, клубове и сладкарници. Почти всички улици са изцяло пешеходни, а особено вечер се създава невероятна атмосфера. Малко извън “Капана” и съвсем близо до Стария град е Чифте баня - една от първите турски бани с отделни отделения за мъже и жени, откъдето идва името .
И последно - да не забравите да го направите в Пловдив - да се качите на Альоша. Всъщност това е хълмът Бунарджик, но на върха му се намира паметник на Съветската армия - почти 11-метрова статуя на войник в униформа и държащ автомат “Шпагин”.
На отсрещната страна на Бунарджика е паметникът на Освобождението през 1878 г., а в подножието има и паметник на Левски, който е около 5 пъти по-малък от Альоша.
*Част от текста на песента на “Диана Експрес" - “Балада за Пловдив". “Във” преди думи, които не започват с В или Ф, е заради ритъма, а не защото съм неграмотен.