Главният архитект на София до КС: Нови сгради само при наличие на улици
Резултатът за нашия град преди да се въведе това изискване са луксозни и красиви сгради, до които се достига по неосветени и покрити с прах и кал „улици“, обслужвани от изгребни ями. Това не може да продължава, пише арх. Здравко Здравков
Главният архитект на София Здравко Здравков е изпратил становище до Конституционния съд, в което изразява несъгласие с искането на омбудсмана на републиката Диана Ковачева да бъде обявен за противоконституционност чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в територии със средно и високо застрояване в Закона за устройство на територията.
"Законодателната промяна с приемането на новата норма на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ беше продиктувана от последиците, предизвикани от дългогодишната практика в големите градове, включително в София, под натиска на инвестиционните инициативи на собствениците на имоти, да се издават разрешения за строеж при неприложена улична регулация, респективно да се въвеждат строежите в експлоатация при липсата на изградена улична мрежа, а именно формирането на множество инициативни комитети и граждански сдружения, които протестират срещу неблагоприятните условия за живеене, свързани именно с липсата на изградена инфраструктура до имотите им. Резултатът за нашия град е луксозни и красиви сгради, до които се достига по неосветени и покрити с прах и кал „улици“, обслужвани от изгребни ями. Правото на собственост, разбира се, се гарантира от Конституцията като „основно право“ и е неприкосновено, но упражняването на това право не може да води до накърняване правата на други лица и да влиза в разрез с обществения интерес в поголяма степен от необходимото. Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й. Абсолютна забрана за такива ограничения няма. Законът за устройство на територията като регулиращ обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството, още в своя чл. 1, ал. 2 предвижда, че със същия се „определят ограничения върху собствеността за устройствени цели“. Устройствените цели тук са изведени с приоритет пред защита правото на собственост, като целта е съгласно ал. 1 „да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението“, пише арх. Здравков в становището си, което е публикувано на сайта на направление "Архитектура и градоустройство".
Той посочва, че основен приоритет на всеки устройствен закон е изграждането на техническата и социална инфраструктура, както и защитата на зелената система, които гарантират транспортен достъп до имотите, водоснабдяване, електрозахранване, топлоснабдяване, газоснабдяване, прокарване на електронни съобщителни мрежи; системата за обслужване на населението в областта на образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта; подобряване на микроклимата и хигиенните и здравословни условия на живот.
"Техническата инфраструктура като част от тези приоритетни системи е гръбнака на цялото строителство и то трябва да бъде подчинено на нея. С новата норма на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ се цели именно постигане на устройствената цел за обезпечаване на бъдещото строителство с инфраструктура. Тя не засяга „прекомерно“ упражняването на правото на собственост и другите ограничени вещни права, тъй като не се ограничава правото на владеене, ползване и разпореждане с имота", казва главният архитект.
И дава примери за издадените разрешения за строеж от него и от районните архитекти за периода 2015 - 2021 г., за да илюстрира, че новото законово изискване "по никакъв начин не е повлияло на инвестиционните интереси, нито на броя одобрени проекти и издадени разрешения за строеж". По същия начин е предоставена и справка за придобитите от Столичната община имоти чрез отчуждаване за изграждане на техническа инфраструктура, както и чрез дарения за същия период, които показват, че "това изискване, което се прилага на територията на Столична община от 2016 г., води обективно до прилагане на уличната регулация".
"В ситуация, в която общините в продължение на 20 години не успяват с разполагащия от тях финансов ресурс да приложат и изградят техническата инфраструктура, то се налага въвеждането на такива мерки, включително законови, с които да се ангажират всички участници в инвестиционния процес с оглед постигане на по-голямата цел – качествена градска среда. Споделям изложеното от омбудсмана разбиране, че всеки собственик на имот формира „Основано на закона и действащите устройствени планове очакване, че след представяне на съобразен с тях инвестиционен проект и предвидените в закона други изисквания, ще бъде издадено разрешение за строеж.“. Това очакване обаче следва да бъде съразмерно на също оправданите очаквания на бъдещите собственици на самостоятелни обекти в построените сгради за благоприятни условия за живеене – изградени улици, по които безопасно и безпрепятствено да достъпват до имотите си, а не кални, неосветени, утъпкани от колите пътеки. Принципът за съразмерност не изисква ли гарантиране правото на собственост на тези бъдещи собственици да упражняват свободно това си право, а не да бъдат поставяне в зависимост от собствениците на парчета от имоти под уличната регулация, която не е била приложена към момента на издаване на разрешението за строеж. Конституцията не гарантира ли тяхното свободно и в пълен обем упражняване право на собственост или единствена гаранция се предлага по отношение на възложителите към момента на издаване на разрешението за строеж. С оглед на горното, като главен архитект на Столична община, не споделям аргументите на Омбудсмана за противоконституционност на чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 в частта „в територии със средно и високо застрояване, както и“ от ЗУТ и моля Конституционният съд да не ги обявява за такива", настоява Здравков.