Кръстиха на Левски улица в италиански град с български произход (Обзор)
Името му е изписано и на кирилица
Какво е общото между Левски, лангобардите, които влизат в Италия през 568 г., и прабългарите? От 7 октомври те са свързани чрез новострояща се улица в малката община Болгаре, до Бергамо в област Ломбардия. До тези земи преди 15 века заедно с германското племе стигат и предшественици на българите.
Днес за много наши сънародници пътешествието на Ботуша започва именно оттам, тъй като наблизо се намира летището, използвано от нискотарифните компании. В градчето с 6000 италианци в момента живеят много индийски и румънски имигранти. Няма регистриран нито един българин според Италианския статистически институт. Няма и данни по тези земи да е идвал Васил Левски.
Въпреки това в италианската община ще има улица, носеща името на Апостола на свободата, “който въплъщава идеалите за независимост и безкористно себеотрицание” по думите на генералния ни консул в Милано Таня Димитрова. Именно на нея ѝ хрумва идеята Болгаре да има улица, кръстена на Левски. Преди повече от година тя представя инициативата пред кмета на общината Лучано Редолфи. Пандемията осуетява плановете, но 12 месеца по-късно улицата има табела. На нея
Левски е
обозначен като
“български
патриот”,
а името му освен на латиница е изписано и на кирилица.
Ако поставите названието “Васил Левски” в картата на Гугъл, засега няма да локализирате мястото, защото все още е само трасе на улица в наскоро построен квартал на Болгаре.
На откриващата церемония освен генералния консул в Милано Таня Димитрова присъстваха и посланикът ни в Рим Тодор Стоянов, кметът на Болгаре Лучано Редолфи, областният съветник Бруно Гали, както и почетните консули на България в Ломбардия, Болоня и Генуа - Марко Кампанари, Франко Кастелини, Микеле Скандролио.
В Болгаре бе и
кметът на Враца
Калин Каменов,
за да подпише споразумение за сътрудничество с италианската община.
Любопитна е историята зад името на малкото селище, което води към предшествениците на българите. Произходът е неясен, но се смята, че датира като населено място от VI-VII век. Преди това по онези земи имало вили на наследници на древните римляни. Не е съвсем ясен и произходът на името Болгаре. В своето произведение “Historia Longobardorum” историкът теолог Павел Дякон (720-799) свързва името Болгаре с място, населявано от българи.
През 568 г. лангобардите, които тръгват от Севера, достигат до Апенинския полуостров, където основават поредната си държава върху развалините на империята. Въпреки че те са победени от франките,
загубват
кралството си,
но техни
херцогства
продължават
да съществуват
Затова и оставят топонима Ломбардия. Още при влизането си на Апенините лангобардите са следвани от най-различни племена – гепиди, сармати, свеви (шваби), скири. За първи път писмен документ споменава за селището Болгаре през 830 г. - то се цитира при даряването на земи на църквата “Сан Салваторе” в Бергамо.
През Средновековието се изгражда и замъкът в селището, около който се събират пръснати преди това по полето жители. През XII век Болгаре вече е селска община. Става част от едно от херцогствата на лангобардите, но е въвлечено във войната между гвелфи и гибелини. Взема страната на гвелфите, които са привържениците на папата и които воюват срещу поддръжниците на Свещената римска империя. Болгаре е разрушено два пъти през Средновековието.