Направиха филм за емоджитата, издадоха книги само с тях
“Пинокио” “Питър Пан”, “Алиса в Страната на чудесата”, “Моби Дик” и Библията. Общото между тях е, че имат версии, написани изцяло на езика на емоджитата.
Мъж тича, преследван от растение или робот. Това не е научнофантастичен филм, а означава Пинокио на езика на емотиконите, на който е преведен целият роман на Карло Колоди.
Книгата включва оригиналната версия на приказката на италиански език, версията с емоджита, както и тълковен речник. Обяснението за странното изобразяване на Пинокио е, че италианската дума pinocchio често се употребява за различни зеленчуци, откъдето идва емотиконът с растението. Роботът е препратка към селските панаири от XIX век в Тоскана. Там често са се показвали машини, наричани burattini.
Тъй като отделните емотикони са твърде малко, за да заместят всяка дума в италианския език - или който и да било друг език, авторите решили да използват последователност от емотикони. Например думата “вина” е изобразена чрез мъж, преследван от жена и ябълка. А
подредените една до
друга картинки на
къща, чук и гаечен
ключ означават
“уъркшоп”
Книгата представлява изцяло нов дигитален диалект, резултат от общите усилия на активни потребители на Twitter, университетски професори и бот, създаден в Telegram, който спомага за изграждането на речника от емоджита.
През месеците на “превеждане” на Пинокио в език от емоджита става ясно, че ще е невъзможно запомнянето на всяко отделно личице и значението му, за да бъде обновяван речникът акуратно. По тази причина е създаден ботът в Telegram, който е активен дори и в момента. Той помага на изследователите да записват двойките дума-емоджи и да изградят търсачка, която позволява на читателите да търсят в емоджи-италианския речник.
Отделните емотикони имат ограничена възможност да опишат всички думи в даден език и по тази причина екипът се обръща към последователност от емотикони.
Преводът на книгата и изграждането на “код” за нея са били доста трудна задача, продукт на осеммесечна работа на общност от преводачи. Но тя предоставя на читателите всичко, от което имат нужда, за да разберат смесицата от личица и символи, дори и граматика и тълковен речник.
Колкото и да е ценна книгата на Колоди, нейният вариант с емотикони има далеч по-голямо академично значение от съвременна гледна точка.
Предизвикателството историята да бъде преведена чрез емоджита показва как те са станали далеч по-малко универсални, отколкото са били предвидени да бъдат. Различните култури, платформи и операционни системи са ни довели до момент, в който значението на един и същи емотикон в отделните държави може да е коренно противоположно.
Сега вече
има дори хора,
които работят като
“преводачи на
емотикони”,
помагайки да бъде изграден мост в различията между езиците, за които емоджитата бяха измислени да преодоляват.
Джо Хейл пък е авторът и на емоджи версията на “Алиса в Страната на чудесата”. “Този превод беше вдъхновен от еуфористичното настроение на анимационния филм на “Уолт Дисни” и от спомените ми за щастливите летни дни, в които се скитам из Лондон”, разказва Хейл пред “Хъфингтън пост”. Той разкрива и че
се е повлиял от
будистката
концепция за
визуализация
Авторът препоръчва неговата версия с емоджита да се чете паралелно с оригинала на Луис Карол, за да се засили “емотиконското преживяване”, и се надява, че трудът му ще провокира въображението и ще пренесе читателя във вълшебната страна на чудесата.
А освен в книгите емоджитата се пренесоха и на големия екран под формата на компютърна анимация. През 2017 г. се появи “Емоджи: филмът” с продължителност от 86 минути. Той изкара над 217 млн. долара от боксофиса срещу бюджет от 50 млн. Критиците обаче го нападнаха и посичиха, че сценарият му е лошо копие на други анимации. Той взе 4 от най-непрестижните награди - “Златна малинка”. “Емоджи: филмът” спечели за най-лош филм, най-лоша режисура, най-лоша екранна двойка и най-лош сценарий.