Млякото е подсигурило миграцията през евразийските степи преди 5 000 години
Зъбен камък на хора от бронзовата епоха показва, че развитието на млекодобива и пиенето на мляко съвпада с вълна на миграция през Понтийско-Каспийската степ, съобщи БТА, цитирайки ЮПИ.
През хиляди години хората са се придвижвали и смесвали из Евразия. Резултатите от изследване, публикувано в сп. "Нейчър", разкрива, че някои от най-ранните пастири в района са пиели мляко, докато са се движели на изток.
"Когато видяхме данните, наистина бяхме смаяни - каза старши изследователката Никол Боавен, професор по археология от института по човешка история "Макс Планк" пред ЮПИ. - Не очаквахме толкова масово преминаване към консумация на мляко по времето на известна голяма човешка миграция. След като получихме данните, корелацията беше прекалено голяма, за да я игнорираме".
Учените са идентифицирали протеините в древния зъбен камък със сложно оборудване. Анализът им показва, че 90 процента от хората преди бронзовата епоха не са пиели мляко. През ранната бронзова епоха обаче 94 процента от хората живеещи или пътуващи из Евразия са го правели.
Според предишно генетично и археологическо изследване хората от ямната култура са започнали да навлизат в непознати за тях земи в Понтийско-Каспийските степи преди 5 000 години. Те са мигрирали на големи разстояния от територията на сегашна Западна Русия до Монголия. По предишни данни някои от тях са пиели мляко.
"Имах идеята, че именно млякото - обновяем ресурс, който както съдържа калории, така и хидратира, е позволил на хората да мигрират в сухите степи" - каза ръководителят на изследването Щефан Вилкин.
Резултатите са важни не само за изследване на движението на хора през Евразия, но и за произхода на питомните коне. Според някои те са опитомени в Ботай, Казахстан, но по-нови археологични анализи отхвърлят това.
Анализирайки пептидите в зъбния камък, авторите на изследването определят различните източници на мляко, което са пиели хората от ямната култура и сродниците им. То идва от крави, овце и кози, но и от коне. Това насочва, че конете са опитомени най-рано в Понтийско-Каспийските степи.
Учените искат да установят как ранните хора са успявали да усвояват млякото. По това време не е съществувала адаптацията за разграждане на лактозата в него. Възможно е те да са обработвали млякото по някакъв начин, така че да е ставало смилаемо, или чревният им микробиом да се е адаптирал, за да ферментира млякото в храносмилателната им система.