Озоновата дупка над Южния полюс е станала по-голяма от Антарктида
Озоновата дупка над Южния полюс е по-голяма от обичайното, като е станала по-голяма от Антарктида по размери и според експерти ще продължи да расте през следващите две до три седмици, съобщи Асошиейтед прес.
Службата за атмосферно наблюдение по програмата "Коперник" на ЕС отчете, че за две седмици озоновата дупка е нараснала значително и е сред 25-те процента на най-големите такива явления, регистрирани от специалисти от 1979 г., предава БТА.
"Положението е много подобно на миналата година, която озоновата дупка също не беше необичайна до началото на септември, но след това се превърна в една от най-големите и дълготрайни в историята на нашите наблюдения. ... Вихърът е доста стабилен, а температурата в стратосферата е дори по-ниска от миналата година, така че дупката може да продължи да расте две или три седмици", каза Винсент-Анри Пеш, ръководител на спътниковата мониторингова програма.
Предишната озонова дупка над Антарктида се затвори в края на декември 2020 г. Световната метеорологична организация (СМО), отбеляза, че дупката е нараснала бързо миналата година от средата на август и е достигнала максимума от 24,8 милиона кв. км на 20 септември. Тя е най-продължителната и една от най-обширните и дълбоки за целия период на наблюдения на озоновия слой. Това се дължеше на силния, стабилен и студен полярен вихър и много ниските температури в стратосферата.
През 2019 г. озоновата дупка над Антарктида беше необичайно малка и краткотрайна.
Озоновият слой в стратосферата на разстояние от 10 км до 40 км над земната повърхност представлява газова обвивка, която предпазва планетата от вредното въздействие на ултравиолетовата радиация, излъчвана от Слънцето. През 80-те години беше установено, че озонът в атмосферата започва бързо да намалява поради високата концентрация на хлорофлуоровъглеводороди (ХФУ), халони и други газове, които бяха широко използвани в хладилници и климатици. Благодарение на мерките, предприети в съответствие с Монреалския протокол от 1987 г. към Виенската конвенция за защита на озоновия слой (1985 г.) и четирите изменения към нея до 2015 г. емисиите на изчерпващите озона вещества са намалени с повече от 90 процента.