Съдът: “Врана” е на Симеон, защото Интендантството е другото “аз” на царя
Решението не е окончателно
Интендантството на цивилната листа у нас се явява другото “аз”, alter ego-то на монарха, което го замества и чрез което той участва в гражданския оборот, в съдебните и нотариалните производства. От процесуална гледна точка Интендантството на цивилната листа действа като своеобразен “процесуален субституент” на царя поради невъзможността царят лично да участва в гражданския оборот и да бъде страна в съдебни и нотариални производства. Затова имуществата, придобивани от Интендантството, са имущества, придобити в собственост на царя.
Това е един от мотивите, с които Софийският апелативен съд върна на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза парка и двореца “Врана”. Решението от 27 юли 2021 г. на съдиите Иво Дачев, Мария Георгиева и Асен Воденичаров е второто, по което наследниците на царете Фердинанд и Борис III са признати за собственици на имоти на предците си. През м.г. ВКС
обяви “Царска
Бистрица”
за тяхна
За разлика от предното решение, това за “Врана” не е окончателно. Според адвокат Валя Гигова, която защитава интересите на бившия премиер, отдавна е изяснено, че Интендантството е движело личните имоти на царя (виж по-долу). Марияна Попова обаче не е съгласна. Защитничката на държавата изтъква, че няма как Борис да наследи баща си за личен имот, след като Фердинанд е жив и просто абдикира (виж по-долу).
Съдът надълго се спира именно на Интендантството. На когото е възложено управлението или представителството на чуждо имущество, не може да свои това имущество против онзи, когото представлява или от чието име и за чиято сметка управлява това имущество, пишат апелативните магистрати. Те изследват и произхода на средствата за закупуването на земята и за изграждането на двореца.
Собственик на терена, върху който са били построени процесните сгради, към момента на построяването им е цар Фердинанд I, който е придобил собствеността въз основа на множество извършени прехвърлителни сделки, с които е изкупувал отделни имоти, при окрупняването на които е възникнал дворцовият комплекс “Врана” във вида, в който същият е бил одържавен през 1946 г., пишат съдиите. И посочват, че
средствата за
строежа също
са били на царя
- лични пари, бил финансиран и от майка си Клементина, получил и заем от руското правителство. Свидетели, които са роднини на преките очевидци, също потвърдили това. Съдът кредитира показанията им, тъй като са логични и последователни, а данните са им разказани от свидетели, които няма как да са живи днес поради над 100-годишния период.
Апелативните магистрати се спират и на обявения от Конституционния съд за противоконституционен Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе. ВКС бе поискал тълкувание какво следва от решението, обявено през 1998 г. А през м.г КС обяви, че подобни нормативни актове следва да се считат за невалидни още с приемането на конституцията от 1991 г.
Фактът, че е приет нарочен закон, по силата на който имотите на бившите царе Фердинанд и Борис III и техните семейства са обявени за държавна собственост, е основание да бъде прието, че до влизане в сила на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе държавата не е притежавала имотите на друго основание. Няма как държавата към този момент да е била собственик на процесните имоти и да приеме нарочен закон за обявяване държавна собственост на имоти, вече придобити от нея чрез друг придобивен способ, аргументират решението си апелативните съдии.
Засега не е ясно дали държавата ще обжалва. Техни защитници обаче са на мнение, че това трябва да стане, тъй като не са съгласни с изводите на съда.
Марияна Попова, адвокат на държавата: Щом не е държавен, защо Борис го наследява, след като Фердинанд е жив?
Като процесуални представители на държавата можем да препоръчаме решението да се обжалва, но крайното решение е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние не сме сългасни с анализа на фактическата обстановка, на доказателствата и с крайните правни изводи на Софийския апелативен съд, затова ще препоръчаме да се обжалва.
Едно от основанията, според нас, е, че Апелативния съд е възприел различно становище от досегашната практика на ВКС относно старута и функциите на интендантството. Ние не споделяме тезата, че интенданството е alter ego - то на монарха.
По всички останали дела досега беше прието, че интенданството действа от името на държавата, това е единственият съдебен състав, който счита различно. За първи път се възприема тезата, че интенданството е другото "аз" на царя.
По делото има доказателства, че Фердинанд е придобивал недвижими имоти, но има спор дали са точно там, където е комплексът "Врана". Същите документи бяха представени и по делото за стопанството "Врана" и три съдебни инстанции приеха, че тези земи изобщо не се намират на територията на комплекса "Врана". Документите например се отнасят до местност Горни Лозен, и има спор дали купуваните имоти от Фердинанд са същите, за които в момента се води спора.
Няма данни и монарха да е харчил лични средства за строителството на двореца или за поддръжката му. Съдът се позовава на писма за заеми, но в тези документи става дума, че Фердинанд има финансови затруднения, а не че е получил заем или че с него е платил разход. Няма доказателства, че му е бил отпуснат.
Остава въпросът и как от Фердинанд това имущество е преминал към сина му Борис, след като Фендинанд го наджвивява. Ако имуществото преминава към новия монарх заради абдикацията и предаването на короната, то тогава не е вярна тезата, че тези имоти са лични. Абдикацията не води до наследяване, няма нормативна основа за такъв извод. Тя е политически акт и не води до наследяване. Затова ние твърдим, че имотите са ползвани от царя като монарх, а не както бихме казали днес - като физическо лице.
Вярно е, че КС даде една трактовка миналата година, но смятаме, че апелативният съд я тълкува и прилага грешно. Затова ще препоръчаме на държавата да обжалва.
Адв. Валя Гигова, защитник на Симеон Сакскобургготски: Дворецът на жълтите павета е купен от държавата, но “Врана” и “Царска Бистрица” не са
Никой по никакъв повод не е имал съмнение, че дворецът “Врана” е собственост на царя като физическо лице. Когато Батенберг си тръгва от България, държавата му плаща двореца на жълтите павета в София, затова той е държавен. Дворецът е бил негов, правил си го е със средства от цивилната листа.
Това са средствата, които се предоставят на царя за т.нар. обдържане. Затова този дворец е държавен - държавата го е платила. Тя е приела закон, с който да го плати на Александър Батенберг.
“Врана” и “Царска Бистрица” са си ги строили царете. Всички бюджети са представени по делата за тях. Един лев няма даден от държавата по бюджет нито за строителството на “Врана”, нито на “Царска Бистрица”.
В решението на КС от 1998 г. никой не бе казал какъв е ефектът му. Трябваше да се даде отговор на въпроса какви са последиците от обявения за противоконституционен закон. Това решение, постановено от ВКС, не касае само царя. То касае абсолютно всички закони, които са заварени от конституцията от 1991 г., защото няма държава в света, в която закон да е обявен за противоконституционен и да се прилага.
Онази държава, която е взела двореца, си е изследвала нещата. Ако имотите не бяха на царя, през 1946 г. щеше да е установено.
При загубените дела земята не е била собственост на царя, затова там решенията са различни от тези за “Царска Бистрица” и “Врана”.
Освен разпитите на свидетели, които не са преки очевидци, в това дело има много писмени доказателства. А цялата реституция в България е на свидетелски показания, защото тогава кой си е съхранявал документи за собственост? По делото за “Врана” има, бяха събрани и свидетелски показания, за да се съпоставят с писмените.
Георги Марков, бивш конституционен съдия: Делата срещу царя са най- голямата идиотщина на прехода
Делата на държавата чрез граждански искове срещу Симеон Втори са най-голямата идиотщина на прехода.
ВНС се е произнесло, че царят притежава имоти. В това не може да има никакви съмнения, защото в самия Закон за конфискация имотите на бившите царе Фердинанд, Борис и техните наследници, изрично е написано, че се конфискува и национализира лично придобитото от тях имущество.
Цяло Велико народно събрание, и то съвременник на българския цар, комунистическо, което ненавижда монархическата институция и самата личност на царя, макар и малолетен, признава, че той има имоти и по тази причина ги национализира. Представяте ли си по-голяма идиотщина от това комунистическо ВНС да знае, че царят няма имоти, и да национализира нещо, което няма? Точно защото знае, че са лично придобити от него, става тази конфискация. На базата на този закон, който на практика е от един единствен член, в който изрично се признава, че царят има лично придобито имущество, и в преходна разпоредба, която задължава тогавашния отечественофронтовски министерски съвет да направи списък на имотите, които са лична собственост на царя, и тези, които са държавна, а той ги е използвал. Този МС, на базата на документите и ноторно известни неща тогава, изрично приема и записва в резултат на закона, че “Врана” и “Царска Бистрица” са на цар Симеон и въобще на наследниците на Борис.
“Евксиновград”, за който царят никога не е претендирал, си остава държавна собственост. Там има само лични вещи. Комунистическият режим извърши тази национализация, точно защото Симеон е притежавал лични имоти. В дебатите във ВНС по законопроекта, внесен от тогавашния министър на финансите, се изказва съжаление, че национализират само имотите, които царят притежава в България, но не и тези в чужбина.
След демокрацията Конституционният съд, в който участвах и аз, с председател най-големия български юрист в поне последния половин век - проф. Живко Станев, с 12 на 0 гласа отменихме закона като противоконституционен, точно защото царят имал имоти, а незаконно са му били взети - национализирани. Ако царят не е имал имоти, щеше ли КС да отмени закона? Естествено, че не. Отменихме го най-вече защото е нарушен принципа на частната собственост.
Големият въпрос е кои имоти са на царя и кои не. Ами тези, които са актувани за държавни след 9 септември по силата на национализационния закон и решението на МС. По силата на този закон и това решение на МС са съставени актове за държавна собственост на “Царска Бистрица” и “Врана”. В Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост изрично е написано, че имоти, които са актувани като държавни и общински, се деактуват, ако основанието е отпаднало. Българската простотия, злоба, неукост през тези години, и комплекси от царската фамилия, доведе до тези идиотски дела и решения, които тотално злепоставиха България в чужбина. Беше наложен и мораториум върху частната собственост. Нещо нечувано, за което тепърва царят ще спечели дела в европейските съдилища и ще отблъсне всичките инвеститори в България.
Т.нар. Интендантство е нищо повече от едно хазяйство. То не е конституционен орган, нито по търновската, нито по димитровската, нито по живковската, нито по сегашната конституция. Интендантството е една идиотщина, което не е правен субект и няма конституционни основания. То е свързано със стопанисването на имотите и това няма нищо общо със собствеността.