Пловдивчанинът Йосиф след историческия финал: Извинявам се, че не постигнах повече
Записалият исторически първи финал за България в плуването на олимпийски игри през ХХI век Йосиф Миладинов завърши на 8-ата позиция на 100 м бътерфлай. Това се случи в състезание, при което бе поставен световен и европейски рекорд, а 18-годишният пловдивчанин явно не можа да покаже истинския си потенциал заради умора. Миладинов излиза от олимпийския басейн в Токио с гордо вдигната глава. От време на време си позволява да показва усмивка. А има сериозни поводи тя да е широка. Дори и американските коментатори възкликваха, приятно изненадани след плуването му в полуфинала - "Кое е това момче?". Е, българското плуване си има своята нова "златна рибка" - "златния делфин" Йосиф Миладинов. Донесъл първи олимпийски финал за България в плуването от 33 години и първи изобщо в историята при мъжете. И въпреки всичко изброено, едно скромно момче от Пловдив почувства, че дори трябва да се извини заради финалното си плуване в Токио...
- Йосиф, изглеждаш разочарован след финала...
- Единственото, от което съм разочарован, е, че не успях да си направя времето 50,90 сек. Това ми беше единствената цел. Класирането - няма значение, че съм осми. За мен беше по-важното да си направя времето. Разочарован съм, да.
- На какво отдаваш това, че не успя да плуваш до най-доброто си време?
- Физически накрая се изморих много, едвам си изкарвах ръцете от водата. по принцип си починах доста добре вчера, но не знам какво стана... Бях много мотивиран. Психически бях супер, но ни знам защо така се получи физически.
- Може ли да се дължи на липсата на опит, на годините ни?
- Не мисля, че е толкова до опит. Не мисля, че е от годините ми. Колкото си по-млад, толкова по-бързо възстановяваш, така че не е от това. Просто този път ми беше по-трудно физически.
- Бронзовият медал взе плувец от Швейцария - Ное Понти. Ти също тренираш там. По-различна ли е швейцарската школа, как ви помага да се доизградите като плувци?
- Развитието на плуването в Швейцария също е много добро, мисля, че се вижда с резултатите. Това момче стана трети на 100 м делфин. Неговото време беше 50,70 сек. Надявах се и аз да плувам някъде там, но не успях.
- След класирането за финала каза, че искаш просто да се забавляваш. Забавлява ли се?
- Забавлявах се в началото на дистанцията. После накрая ми стана по-тежко. В края на 50-те метра започнах да усещам, че нещо не е както трябва. И накрая си показа и с времето.
- Български финал в плуването след 33 години, първи олимпийски финал за България в мъжкото плуване - факти, които ще продължават да се свързват с името ти. Можеш ли да оцениш какво реално постигна? Каква е генералната ти оценка за трите ти олимпийски старта в Токио?
- Радвам се, че направих този финал, но... Очаквах малко повече във финала. Иначе осъзнавам какво направих.
- Ако наистина го осъзнаваш, няма как да не бъдеш и щастлив от постигнатото...
- Щастлив съм, да. Но има някаква част разочарование, че не успях да си постигна времето. Но това не ми е последното състезание - надявам се да го направя следващ път.
- Много хора ставаха посред нощ в България, за да те гледат, да ти се радват и да те подкрепят. Усещаше ли тази подкрепа?
- Да. Искам да благодаря на всички, че имам такава подкрепа от България. Не го очаквах. Може би някои хора са очаквали повече от мен. Искам да им се извиня, че не успях да постигна повече, явно не бях добре физически. Надявам се другият път да се представя по-добре.
- Хората явно те заобичаха, приемат те като новата звезда на българското плуване, как приемаш тази популярност?
- Радвам се, но аз не обичам да стоя в центъра на вниманието. Обичам да съм по-настрани.