Красотата е число с приблизителна стойност 1,618
Разковничето не само за хубостта, но и за оцеляването на застрашени животински видове се крие в математиката
Красотата не е въпрос на гледна точка, тя е математика. Така смята проф. Мина Тайшер, директор на института “Еми Ньотер” в Израел. Но не става дума само за красотата в човешкото лице или тяло, а за тази, която ни заобикаля навсякъде - в малките детайли на архитектурата на сградите, в украсата на крилете на пеперудата, в цвета на розата и дори в плитката, която сте направили небрежно с косата си.
Оказва се, че разковничето, което пленява погледа в изброените неща, е свързано със златното сечение. То е ирационално число в математиката с приблизителна стойност 1,618. Наречено е още златен коефициент или божествена пропорция.
За да разберете какво представлява, си представете една линия, разделена на две части - a и b, като първата е по-дълга от втората. Златно сечение има, когато отсечката а се отнася към b така, както сборът на a и b се отнася към а.
Проф. Тайшер бе в България за няколко дни, като през това време изнесе презентация на тема “Математиката на красотата” в БАН. Тя даде многобройни примери за връзката между двете области.
Ясно забележима е тя в архитектурата. Тайшер посочи Си Ен Тауър в Торонто.
Телевизионната
кула привлича
вниманието не
само с
височината си,
но и със самата си структура. Тя се извисява на 553,33 м над земята. Точно на 342-ия метър се намира наблюдателницата ѝ, която разделя сградата на две отсечки, като втората е по-къса - 211,33 м. (Вижте снимката - б. а.) Съотношението между дългата част и цялата височина на сградата е приблизително 0,618, което е кратно на златното сечение.
Си Ен Тауър е построена през 1976 г., но божествената пропорция е известна на архитектурата от хиляди години. Използвана е още в Древна Гърция. Забелязва се и сред някои от най-популярните сгради в света, които имат културна или историческа стойност, като кулата в Пиза, двореца “Тадж Махал”, катедралата “Нотр Дам” и др.
Пирамидите в Египет също са построени на принципа на златното сечение. Те представляват т. нар. златни триъгълници. При тях отношението между дължината на бедрата и това на основата е равно на златното сечение.
То може да се забележи и в животинския свят. Нека да вземем за пример пингвина. Отношението от разстоянията между очите, клюна, крилата и местата, където бялата част на окраската му се врязва в черната, също съвпада със златното сечение. Но това далеч не са единствените зоопредставители, при които е в сила. Подобно съотношение може да намерите в черните линии по козината на тигровото лице, по цветната опашка на пауна или по специфичните багри по крилата на пеперудите.
Не само фауната, но и флората е доказателство, че божествената пропорция означава красота. Розата е сред любимите цветя на голяма част от хората. Знаете ли, че може би е така, защото
при
венчелистчетата
ѝ се наблюдава
златното сечение
Разбира се, то важи и за структурата на човешкото тяло. При перфектното лице например разстоянието от върха на брадичката до началото на носа трябва да е 1/3 от лицето. Има и много други съотношения, които се смятат за красиви, защото отговарят на божествената пропорция, но проф. Тайшер казва, че в днешно време това не може да се приеме като единна формула за хубост. Напротив, красотата се възприема по различен начин в света в зависимост от културните и историческите разбирания на хората.
Въпреки това златното сечение и до днес е търсен резултат в редица артистични области като фотографията, дизайна на дрехи, мозайките и др. Интересно е, че дори при плитките има тази т. нар. божествена пропорция, стига да са направени както трябва.
В края на презентацията на проф. Тайшер тя и присъстващите промениха известния цитат на Достоевски, като уточниха, че не красотата, а математиката ще спаси света.
Може би ще се окажат прави, защото тя е свързана и с биологията, както посочи проф. Стивън Кантел, директор на Института по математически науки на Америка към университета в Маями. Той също изнесе презентация в БАН, докато бе в България.
Оказва се, че математиката е важна, когато говорим за увеличаване на популацията на определен животински вид. Чрез числата е по-лесно да се определи структурата на общността, като се знае от колко време пребивава на даден ареал и използва природните му ресурси. Не на последно място математиката
помага и при
определянето на
влиянието на
екологичната
конкуренция
В природата различни видове животни живеят в един хабитат, т. е. трябва да се борят за ресурсите в него, които са ограничени, като храна, вода, светлина, подслон и др.
Взема се предвид, че те не са разпределени равномерно на територията. На едно място например може да има два пъти повече храна, отколкото на друго. Следователно на него ще има и по-голямо струпване на животни.
Чрез всички тези променливи в природата математиката може да се опита да предскаже движението на видовете в една популация и как могат да еволюират миграционните вълни в бъдеще, както и как това ще повлияе на размножаването им.
Резултатите ще помогнат за бъдещи анализи как да се предотврати унищожаването на застрашени животински видове.