Александрина Михайлова - българският глас, който троши стъкла
Младата певица влиза в школата на Ла Скала, както учителката ѝ Райна Кабаиванска преди 50 години
Италианска телевизия даде в началото на седмицата кратко определение на гласа на младата българска оперна певица Александрина Михайлова - гласът от България, който троши стъкла. Поводът беше кратък репортаж от третия тур на престижния конкурс за влизане в двугодишната школа на миланския театър Ла Скала.
23-годишната българка Алекс пребори 430 кандидати в конкурса за влизане в един от световните бастиони на оперната музика. Тя заедно с още 9 млади дарования ще се обучава в академията на Ла Скала в продължение на 2 години.
Това е безспорен успех и в известен смисъл преповтаря това, което нейният гуру в операта – Райна Кабаиванска, прави преди повече от 50 години. Кабаиванска печели същия конкурс през 1960 г. и от сцената на Ла Скала започва нейната световна кариера.
Името на Александрина Михайлова е познато на меломаните у нас именно от майсторските класове на Кабаиванска, организирани от Нов български университет и най-вече от концертите в Софийската опера и балет, които всяка година участниците в тези класове изнасят. На първия концерт, в който Алекс участва – през 2016 г., Райна Кабаиванска каза на публиката, че “това момиче е едва на 18 години, а чуйте как пее само”.
Михайлова е и стипендиант на фонд “Райна Кабаиванска” в НБУ, а през последните 4 години се обучаваше в музикалния институт “Веки – Тонели” в Модена, града, в който Райна Кабаиванска живее.
Но изправянето пред такава крепост като миланската Ла Скала, която повечето певци не успяват да превземат, със сигурност поставя момичето на друго ниво.
Макар самата Александрина да признава, че за нея нищо друго не може да се сравни с вълнението, което е изпитала при първото си излизане на сцена. Това бе през въпросната 2016 г., когато бе още на 18.
“Спомням си, че бях много развълнувана и объркана. Бях твърде неопитна и не подозирах какво представлява истинският свят на оперната музика. Бях и уплашена, тъй като нямах никаква увереност в способностите си, въпреки че всички повтаряха колко съм даровита”, каза пред “24 часа” младата певица.
Но от деня, в който срещнала маестра Кабаиванска, всичко се променило. Вечерта на галаконцерта чувствала нещо смесено между очароване и радост от пеенето, и уплах, осъзнавайки отговорността, която е поела.
“Наистина нямах много вяра в това коя съм и какво мога. Беше един незабравим момент, особено когато маестрата обяви, че ме взима да се обучавам в майсторския ѝ клас в Модена. Искам да отправя едно голямо “благодаря” на нея и на д-р Георги Текев и НБУ за тези пет години”, каза Алекс.
Разбира се, изпитанието от конкурса за Ла Скала не може да се сравни с нищо друго. Алекс разказва, че за прослушването е трябвало да подготви 6 арии, като две от тях да бъдат на език, различен от италианския, за чието усвояване Алекс положи усилия през последните години.
“Бях подготвила арията на бижутата от “Фауст” на Гуно и арията на Лиза от “Дама Пика” на Чайковски. Допълнително трябваше да имам още две произведения от камерната музика. Бях избрала Inflammatus et accensus от “Стабат матер” на Росини и песента Die Georgine на Щраус.
Прослушването се провело в три дни - от 14 до 16 юли. На първия ден трябвало сама да избере арията, която да изпее, и тя избрала една от двете арии на Лиу от “Турандот” - Tanto amore segreto..., същата, която пя на концерта на майсторския клас миналия септември в София.
“Тези, които минахме на втория тур, трябваше да пеем две арии, които журито ни е избрало, едната от списъка с шест арии, а другата от списъка с камерната музика. От моя списък избраха арията от “Стабат матер” и арията на Дона Анна Non mi dir от “Дон Жуан” на Моцарт. Същия ден имахме и нещо като прослушване на две части, пеене на кратка песен на прима виста, с което се справих без проблем, и второто - сценични умения. Караха ни да си представим, че става нещо покрай нас и трябваше да тичаме под музикален съпровод, да танцуваме за някой въображаем човек и да импровизираме сцена с умиране. Като цяло бяха забавни задачи”, разказа Алекс.
Допуснатите до третия тур отново трябвало да пеят две арии, но този път на сцената на Ла Скала. “Това беше уникално изживяване. Залата е огромна и прекрасна. Журито отново поиска да чуе арията на Лиу, а също и арията на Матилда от “Вилхелм Тел” на Росини. Накрая на прослушването трябваше да изчакаме във фоайето, където директорът на операта Доминик Мейер лично обяви новия клас на Академията на Ла Скала”, разказа пред “24 часа” Александрина.
Тези песни и арии са от много различни стилове и дори са за не съвсем еднакви по характер женски гласове. Естествено, като при всяка млада певица, и при Александрина има колебания и търсения, докато се намери подходящият репертоар. При първото ѝ излизане на сцена през 2016 г. тя изпя финалната ария на Леонора от “Силата на съдбата” на Верди - Pace, pace mio Dio, която по същество е за драматичен сопран.
“Да, това е въпрос, по който продължавам да работя, тъй като започнах с репертоар твърде драматичен за едно дете. Но благодарение на Райна Кабаиванска започнах да се насочвам към по-подходящ репертоар. В първите три години в Модена беше едно голямо търсене. Минах през опери като “Трубадур”, “Отело”, след това маестрата видя, че гласът ми клони към високите тонове, така че се насочихме към опери като “Травиата”, “Сицилианска вечерня”, а в момента клоня към сопрано lirico-legero. Тоест в момента от Верди минах на Доницети и Белини. Операта, която разучавах тази година, е “Любовен еликсир” на Доницети и бих казала, че това е правилното място на гласа ми. Поне засега, а също и за възрастта ми”, признава тя.
Александрина Михайлова е от Шумен. Кураж да поеме по пътя на певческата кариера ѝ вдъхват вокалната педагожка от родния ѝ град Недка Телбизова и пианистката Вивиана Груданска.Алекс ще си идва в България чак през септември, когато ще е и поредното издание на майсторския клас на Райна Кабаиванска. Прослушванията тази година са на 6 септември, а заключителният галаконцерт – на 1 октомври в Софийската опера и балет.