Критики за Гешев и медиите в доклада на ЕК, “Магнитски” под линия дава пример за липсващи присъди (Обзор)
България на прицел как разпределя държавна реклама
Остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор в България. Опасения, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, също са налице.
Това са част от констатациите на Европейската комисия в тазгодишния доклад за върховенството на закона в България. Значителен напредък пък се отчита в административното правосъдие. Отбелязано е и приемането на новата стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г. с нов набор от приоритети.
Вторият Доклад за върховенството на закона в ЕС е една от основните инициативи на комисията “Фон дер Лайен” и част от всеобхватния Европейски механизъм за върховенството на закона.
Докладът се състои от две части - за състоянието на законността в целия ЕС и отделни глави за всяка от 27-те страни членки. Подробно се разглеждат четири аспекта - правосъдните системи, законите за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите във всяка от държавите членки и институционални въпроси.
“В отговор на доклада за върховенството на закона за 2020 г. българските власти приеха специален план за действие, обхващащ въпроси във всичките четири стълба”, се казва в новопубликувания документ на ЕК.
Докладът има превантивен характер, подчертават представители на ЕК. “По отношение на България и Румъния имаме Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Един ден, когато този механизъм престане да бъде в сила, ще остане наблюдението под формата на ежегодния доклад за върховенството на закона”, посочи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. МСП се прилага към България от 2007 г. и въпреки че през 2019 г. ЕК препоръча неговото отпадане, все още останалите държави в ЕС отказват той да бъде спрян.
Само в бележка под линия към изречение за липсващи присъди за корумпирани по високите етажи на властта пък се споменават санкциите, наложени от САЩ на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков по закона “Магнитски”.
“Въпреки засилената разследваща дейност и ресурсите окончателните присъди за известни случаи на корупция остават ниски. Тепърва предстои да бъдат постигнати солидни резултати под формата на окончателни присъди по дела за корупция на високо ниво”, се казва на страница 15-а от доклада. Именно към последното изречение са посочени под линия американските санкции.
Липсата на съдебен контрол
над решенията на
прокурори да не разследват,
поражда безпокойство, отбелязва докладът. Проблемът с безконтролността на главния прокурор бе изведен на челно място и в първия доклад.
ЕК констатира още, че “членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил през април 2020 г. (...) Въпреки законодателните усилия дигитализацията на правосъдието все още изостава на практика”.
Цитира се проучване, според което нивото на възприемане на съдебна независимост в България остава ниско. Само 31% от широката общественост го считат за “добро или много добро”.
Що се отнася до медиите, в България липсата на прозрачност на собствеността остава причина за безпокойство.
В доклада за целия ЕС специално се споменават България и фактът, че липсват мерки за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама. Подобни критики има и срещу други членки. Политическото влияние върху медиите в България, пише ЕК, продължава да предизвиква тревога, тъй като
липсват правила, които да пречат
на политиците да притежават медии
Изглежда, че работната среда и безопасността на журналистите в България не са се подобрили. Шест нови сигнала за атаки и тормоз на журналисти в България са регистрирани в специалната платформа на Съвета на Европа от последния доклад насам. Сред тях е случай на журналист, който е бил бит от полицията и задържан за 24 часа, което прокуратурата отказва да разследва.
Опасения остават и при практиката в България за въвеждане на важни законови промени чрез изменения на други несвързани правни актове, които заобикалят изискванията на обществената консултация и оценка на въздействието.
Очаквано в доклада на ЕС най-категорично с пръст са посочени двете “най-непослушни” членки - Полша и Унгария. ЕК е подложена на силен натиск от членовете на Европейския парламент, за да засили подхода си към нарушения на принципа на правовата държава, включително потенциално спиране на плащанията от ЕС към членките, които упорито нарушават ценностите на съюза. На този фон Варшава и Будапеща продължават да чакат одобрение от ЕС за своите планове за възстановяване.
Целта на механизма за върховенството на закона в ЕС е превантивна. Той е различен от другите елементи от инструментариума на Брюксел в областта на върховенството на закона - производствата за установяване на нарушения и процедурата за защита на основополагащите ценности на съюза по член 7 от Договора за ЕС. Този механизъм е различен и от процедурата за обвързване на бюджета със законността в отделните държави.
Още след първото си издание в края на септември 2020 г. докладът получи критики от експерти, които казват, че липсват последствия за провинилите се.
Иван Гешев: Докладът е реалистичен
Липсата на окончателни присъди по шумни дела е предизвикателство за обвинението, подкрепят законово уреждане на лобизма
Докладът на ЕК е реалистичен, а положителната оценка за наличието на засилената дейност по разследване в България е удовлетворяваща. Този коментар разпространиха от прокуратурата. В позицията на държавното обвинение се посочват приносът на Специализираната и на Апелативната специализирана прокуратура за увеличаване на делата за корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност. Като положителна се приема и оценката за финансовото и кадровото обезпечаване на специализираното правосъдие.
“За втора поредна година ЕК не представя доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Това е показателно за неотменимостта на постигнатия напредък на България в областта на реформата на правосъдието и противодействието на организираната престъпност и корупцията”, казват от ръководството на прокуратурата. Предизвикателство обаче е оценката, че няма окончателни присъди по шумните дела. От прокуратурата припомнят, че много пъти са искали законодателни промени, които да ограничат тежкия формализъм в наказателния процес.
“Напълно споделяме препоръката на ЕК за въвеждането на изрична уредба на дейността по лобиране и очакваме, че тези въпроси ще бъдат във фокуса на вниманието на представителите на законодателната и на изпълнителната власт”, казват от прокуратурата в позицията си.
Ръководството на държавното обвинение благодари на всички прокурори, следователи и съдебни служители за работата им по утвърждаването на България като правова държава.
Без правителство иде по-лош през 2022 г.
Без стабилно правителство в България следващият доклад на ЕС ще е още по-критичен, предупреди евродепутатката от БСП Елена Йончева.
“България би трябвало най-после да предприеме мерки по заключенията на ЕК за върховенството на закона. За поредна година ЕК няма да отчете напредък в състоянието на правосъдната система, борбата с корупцията и медийния плурализъм. Управлението на ГЕРБ не само не положи усилия да подобри средата, но и демонстративно се отнесе с пренебрежение към загрижеността на ЕС за процесите в България”, коментира Йончева пред БНР.